Решение № 2832 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т., подадена чрез пълномощник, против решение № 1947 от 17.10.2025 г. по адм. дело № 390/2025 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отхвърлил жалбата на Т. срещу отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за категория извън придобитата „В“, обективиран в решение № 804р-4011/09.06.202025 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Сливен (ОД на МВР). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички релевантни доводи и доказателства. Твърди, че административният орган незаконосъобразно и без основание е отказал да зачете положеният от него изпит за категория „С“. Според касатора в административния акт не е посочена конкретна хипотеза на Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), което от една страна нарушава правото му на защита, а от друга, води до извод за липса на правно основание и немотивираност на акта. Твърди, че произнасянето на органа е незаконосъобразно и неправилно и не отговаря на изискванията за форма на индивидуален административен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Сливен, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано по подадено от Т. Т. заявление с рег. № 2839 от 04.06.2025 г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (добавяне на категория „С“). Към заявлението е приложен протокол № 506/27.11.1997 г. за успешно издържан практически изпит за категория „С“. След извършена проверка органът е констатирал, че Т. има влязла в сила заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) № 20-0804-001153/31.12.2020 г., с която му е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на СУМПС на водач поради отнети всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. С нея му е отнето СУМПС [номер] с категории „АМ, А1, А2, А, D1, B, C1, S, TкT“. Т. Т. е подал на 09.10.2020 г. заявление за издаване на СУМПС след възстановяване на правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съобразно изготвен протокол № 901/13.07.2022 г., издаден от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в който е вписана само категория „В“ и поради това, че водачът е загубил правоспособност по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, му е издадено СУМПС с категория „АМ, В1, В“. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 804р-4011/09.06.202025 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен е отказал издаването на СУМПС за категория извън придобитата „В“ на заявителя, защото не е постъпил протокол за положен и успешно издържан изпит за придобиване на категория „С“. Административният орган е посочил, че представеният от лицето протокол № 506 от 27.11.1997 г. е относим до издаването на заповед за прилагане на ПАМ от 31.12.2020 г. Като правно основание за отказа административният орган е посочил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., по арг. на чл. 159, ал. 1 ЗДвП, по арг. на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е приел, че Т. е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС за всички категории, които е притежавал. Ново СУМПС се издава за съответната категория, за която лицето е положило успешно изпит. Обосновал е извода си след анализ на представените доказателства и е приел, че жалбоподателят се е явил на повторен изпит за категория "В", за което му е издадено СУМПС [номер] с категория „АМ, В1, В”, но не и на такъв за водач на МПС за категория "С", поради което законосъобразно му е отказано издаването на СУМПС за тази категория. Решението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията на касатора са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите му не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и е предвидил отнемане на определен брой от тях за отделни нарушения. Отнемането на контролни точки е последица от извършване на нарушение и не е административнонаказателна санкция по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на издадено наказателно постановление, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР. По делото не е спорно, че Т. Т. е притежавал СУМПС [номер] с категории „АМ, А1, А2, А, D1, B, C1, S, TкT“. Първоинстанионният съд обосновано е приел, че на лицето е била приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП, влязла в сила, Т. е изгубил всички контролни точки и спрямо него са настъпили последиците по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗдвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Законът не предвижда частична загуба по категории, а загуба на правоспособността като цяло. Правоспособността е юридическо качество на лицето да управлява МПС от съответна категория. При загубата лицето се приравнява на неправоспособен водач и за възстановяването следва да изпълни изискванията за първоначално придобиване на съответната категория. Съгласно чл. 12, ал. 1 Наредба № І-157/01.10.2002 г., СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория, придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки, подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, подмяна поради изтичане срока на валидност, подмяна поради промяна в данните на водача, издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория съгласно чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 Наредбата. Съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 1-во от същата, при придобиване на нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки или за допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3, на водача се издава ново СУМПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на Дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото СУМПС. Съгласно чл. 157, ал. 5, изр. второ ЗДвП при кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособност, т.е. зачита се предходен стаж, но не и предходно притежавано право на определена категория. Съответно, за да възникне правото на нова категория за водачи с възстановена правоспособност, е необходимо успешното полагане на изпит за съответната категория. Предвид относимата нормативна уредба и доказателствата по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че Т. е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС, в това число и за всички категории, които е притежавал и ново свидетелство за управление може да бъде издадено за съответната категория, за която лицето е положило успешно изпит. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че в ПАМ не са посочени категориите МПС, за които е имал свидетелство за правоуправление и отнемането му не е произвело действия по отношение на тях. От събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство е безспорно установено, че на Т. е приложена ПАМ по реда на Закона за движение по пътищата, която е влязла в сила и той е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС за всички категории. ЗДвП не определя лимити от контролни точки за всяка от притежаваните категории, поради което и не разделя нарушенията на такива, извършени от водач, притежаващ съответната категория. Отнемането на правоспособност води до това, че лицето престава да има качеството на правоспособен водач по смисъла на ЗДвП и не може валидно да упражнява правата и да носи специфичните права и задължения, произтичащи от това качество, до нейното възстановяване по установения ред. По делото е безспорно установено, че след загубата на правоспособността Т. е положил успешно изпит единствено за категория „В“, удостоверено с протокол от ИА „Автомобилна администрация“, като липсват доказателства за успешно положен изпит за категория „С“ след настъпване на загубата на правоспособност. Представеният от него протокол от 1997 г. удостоверява придобиване на категория „С“ преди настъпване на законовата последица по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. След загубата на правоспособността този документ не може да обоснове възстановяване на категорията без повторно полагане на изпит. Неоснователни са и доводите на касатора, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът правилно е приел, че актът е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Актът съдържа конкретни фактически установявания, които органът е подвел под посочените правни основания, въз основа на които той е формирал властническото си волеизявление. Установяването на фактическото основание означава органът да посочи конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая органът е посочил като фактическо основание липсата на протокол за положен и успешно издържан изпит за придобиване на категория „С“, поради което липсват основания за издаване на поисканото СУМПС за съответната категория. Установените факти съответстват на приетото от органа правно основание. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд