Решение № 10692 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15402/2012 г.

ВАСI отделение15.07.2013 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2725 от 7.11.2012 г. по адм. дело № 1885 по описа за 2012 г. на административен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване

Мотиви

Решение № 10692 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15402/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна), срещу решение № 2725 от 7.11.2012 г. по адм. дело № 1885 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "Калина-М" ЕООД е отменен ревизионен акт № 081102088 от 10.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Русе, потвърден с решение № 141 от 20.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които съставляват отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Калина-М" ЕООД оспорва същата като неоснователна в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество е неоснователна. С решението предмет на контрол пред настоящата инстанция административният съд е отменил ревизионен акт № 081102088 от 10.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, ИРМ Русе, потвърден с решение № 141 от 20.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Калина-М" ЕООД са установени задължения за 2009 г. за корпоративен данък в размер на 184.94 лв. и лихва за забава в размер на 173.05 лв. и задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г. в общ размер на 28 460.65 лв. и лихва за забава 4 136.31 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен поради неправилното прилагане от страна на ревизиращите органи на разпоредбата на чл. 122, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 7 от ДОПК спрямо ревизираното дружество, вследствие на непризнаването на предоставени заеми на "Калина-М" ЕООД от едноличния собственик на капитала му Румен Новаков и от "Скумфидуза" ЕООД с мотиви в РА за неустановен произход на тези средства. Съдът е приел, че след като е безспорно установено по делото, че сумите от заеми са заприходени в счетоводството на жалбоподателя, както и, че същите действително са постъпили при него, то не е налице укрит приход или доход за дружеството. Неправилно в хода на ревизията са събирани доказателства за произхода на средствата, които Румен Новаков и "Скумфидуза " ЕООД са предоставили на дружеството и са изследвали въпроса дали същите са имали възможност да предоставят тези заеми. Според съда не са налице никакви данни, че тези суми са получени от "Калина-М" ЕООД на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. Решението е правилно постановено. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, която е безспорна. Обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните и въз основа на това е направил обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. Основният спорен въпрос между страните по тази част от делото се свежда до това какъв е характерът на допълнителните парични вноски, направени от едноличния собственик на капитала на дружеството, както и този на предоставените от него и от "Скумфидуза" ЕООД заемни средства на дружеството, и следва ли тези суми да се квалифицират като неотчетен приход за дружеството от търговска дейност, с който да се увеличи финансовия резултат на последното за съответните данъчни периоди, както и да му бъде начислен допълнително ДДС. Относно приложението на чл. 122 от ДОПК, съдът правилно е приел, че по делото е недоказано наличието на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред, а именно основанието, посочено от органа по приходите - чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В тежест на ревизиращия орган е установяването на тези обстоятелства. Предвид установения произход на внесените в дружеството средства - дадени в заем от едноличния собственик на капитала и от дружеството "Скумфидуза" ЕООД, не е налице укрит приход или доход за дружеството. В хода на ревизията не са събрани обективни данни, че тези суми са получени на друго основание - като приход от реализирани от ответника продажби на стоки, който не е отчетен по съответния ред. От друга страна по делото е доказано и не се спори относно ефективното внасяне на средствата в дружеството от едноличния собственик на капитала. Същият, като физическо лице, не е ревизирано лице, поради което произходът на неговите средства е ирелевантен в това производство. Твърдението на касатора за несъответствие между доходите на съдружника и размера на предоставените в заем средства би било от значение при ревизия на съдружника като физическо лице по ЗДДФЛ. По тази причина са неотносими и не следва да бъдат обсъждани основните възражения в касационната жалба досежно обстоятелството на посочените дати на внасяне на средствата в сметките на ответника, дали едноличният собственик на капитала му е притежавал парични средства в съответния размер и какъв е техният произход. Същите съображения са в сила и по отношение на другият заемодател - "Скумфидуза" ЕООД. Освен представения договор за заем в размер на 10 000.00 лв., още в хода на ревизията са представени оборотна ведомост за периода 1.01.2011 г. - 31.08.2011 г. и отчет по сметка на ПИБ, от които е видно, че на 2.02.2009 г. е извършен превод от "Скумфидуза" ЕООД на "Калина-М" ЕООД в размер на 5 138.75 евро с основание "захранване на сметка", а вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че в счетоводството на дружеството-заемодател на 2.02.2009 г. е отразено предоставянето на парични средства по дебит сметка 531 "Предоставени заеми", на. сметка "Калина М" ЕООД - 10 000.00 лв. Всички тези доказателства еднозначно сочат, че въпросните средства действително са предоставени като заем от "Скумфидуза" ЕООД, като и тук следва да се подчертае, че произходът на предоставените средства от заемодателя на ответника е извън предмета на спора. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1