Определение № 3803 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молби с вх. № 9954 от 10.06.2024 г. и вх. № 10439 от 17.06.2024 г., и двете по регистъра на ВКС, подадени съответно от ответниците по касационна жалба и по делото С. Д. А. чрез адв. П. и Т. Г. А. чрез своя настойник и законен представител С. Д. А. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2679 от 30.05.2024 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил общ отговор на молбите от касаторите и ищци по делото И. С. Л. и Ю. Г. К. чрез общия им пълномощник адв. Х., с който се поддържа становище за неоснователност на молбите, доколкото искането за присъждане на два адвокатски хонорара е вследствие формулирана воля само от едно лице; към момента на разглеждане на касационното производство приподписалият един от отговорите – Г. К. не е адвокат; отговорите на касационната жалба са идентични по съдържание и мотиви. В условията на евентуалност се иска намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 2679 от 30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 4583/2023 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 348/20.03.2023 г. по гр. д. № 136/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив по жалба на И. С. Л. и Ю. Г. К.. В определението липсва произнасяне по исканията на ответниците по касация С. Д. А. и Т. Г. А., направени с отговорите на касационната жалба за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбите за допълване на горното определение в частта за разноските са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледани по същество са и основателни. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от Т. Г. А., действаща чрез С. Д. А. – настойник и законен представител, чрез адв. К.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски съобразно представения договор за правна помощ. Към отговора на касационната жалба с вх. № 16710 от 25.05.2023 г. (по регистъра на Окръжен съд – Пловдив), приложен по настоящото производство (на л. 20), е представен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г. В хода на първоинстанционното производство (на л. 39) е приложено пълномощно, по силата на което адв. К. черпи представителни права за ответника по жалба А. в производството пред ВКС. От представения договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г. се установява се, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство пред ВКС в съдебно производство, образувано по жалба на И. С. Л. и Ю. Г. К. срещу договорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС има характер на разписка за платената сума. От друга страна, отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил и от втория ответник по делото С. Д. А. чрез адв. А. П.. В него също изрично е направено искане за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар. Към отговора с вх. № 17012 от 29.05.2023 г. (по регистъра на Окръжен съд – Пловдив), приложен на л. 28 от настоящото дело, е представен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г. Видно от последния, негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство като ответник пред ВКС в съдебно касационно производство, образувано по касационна жалба на И. С. Л. и Ю. Г. К. срещу решение № 348/15.03.2023 г. по в. гр. д. № 136/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, при договорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева. От договора се установява, че последното е заплатено изцяло и в брой при сключването му, който има характер на разписка за платената сума, както се посочи по-горе. Отделно от горното, съгласно представеното в хода на първоинстанционното дело (на л. 36) адвокатско пълномощно адв. П. черпи представителни права за ответника по жалба А. в производството пред ВКС. При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направените от ответниците по жалба искания за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на вече постановеното определение. Предвид изхода на спора, своевременно въведените искания, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, молбите на ответниците по жалба А. с правно основание чл. 248 ГПК са основателни. Следва да се посочи, че доводите на насрещната страна спрямо исканията за присъждане на два адвокатски хонорара, основани на тезата, че те изхождат само от едно лице, доколкото единият от ответниците – Т. А. е поставена под пълно запрещение и вместо нея валидни волеизявления се извършват от съпруга ѝ, са неоснователни. Процесуалният закон предвижда възможност всяка от страните да ангажира свой процесуален представител, както е сторено и в настоящия случай. Ответниците А. са представлявани в касационното производство от двама различни адвокати, а обстоятелството, че Т. А. е поставена под запрещение и вместо нея правно валидна воля изразява съпругът ѝ, който също е страна в производството, е без правно значение досежно отговорността за разноски в процеса. Неоснователни са и твърденията за идентичност на двата подадени отговора, което според касаторите обосновава тезата за упражнена една защита от един адвокат. В действителност отговорите на ответниците А. се различават по съдържание, а и са подадени от двама различни адвокати, което изключва становището за упражнена една адвокатска защита. Основателно е обаче искането на насрещната страна за присъждане на по – нисък размер на адвокатско възнаграждение, тъй като същото се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в производството по допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК съдът дължи произнасяне само по наведените основания. В случая, предметът на адвокатската защита на ответниците по касация се изчерпва с изготвяне на отговори на касационната жалба, без явяване на пълномощниците им в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1200 лева. Отделно от горното, след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от Наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Както се посочи по-горе в настоящото определение, в случая делото не разкрива висока правна и фактическа сложност, спорният материален интерес при осъществената защита е нисък, а и съобразявайки характера на производството по чл. 288 ГПК, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението на всеки адвокат да е в размер на 600 лева за изготвянето на отговор на касационна жалба, която сума съответства на положения от тях труд. По изложените съображения, определението по чл. 288 ГПК ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационните жалбоподатели да заплатят на ответниците по жалба направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,