Определение № 3493 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2518/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Б. Р. С., за отмяна на влязло в сила решение № 263551 от 29.12.2022 г., постановено по гр. дело № 13394/2020 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. В молбата за отмяна молителят се позовава на узнаване на постановеното решение по извършването на делбата, а и на новото обстоятелство и новооткрито доказателство, изразяващи се в направено от нея искане за възлагането й на делбения имот с молба от 1979 г., на 10.04.2025 г. Позовава се и на нарушаване на процесуалните правила за своевременно й призоваване от посочения от нея съдебен адрес, лишило я от възможност да участва в проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство на 21.06.2022 г. лично и чрез надлежно упълномощен от нея представител, вместо лице, което не е упълномощено от нея, включително и за връчване на постановеното решение, при подадени от нея молби за отказ от предоставената й правна помощ и връчване на съдебните книжа на съдебен адрес. Поддържа и лишаване на възможността й за участие в съдебно заседание поради заболяване, за което въззивният съд е уведомен с подадена от нея молба на 20.06.2022 г. Излага и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение. На основание чл. 309, ал. 1 ГПК иска да се допусне като обезпечителна мярка спиране на изпълнението на съдебното решение, предмет на настоящото производство. Ответниците по молбата З. А. Т., Я. Т. Т. и Е. Т. Г. в законоустановения срок са подали отговор, с която я оспорват и излагат доводи за липса на посочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Нямат искане за разноски. Другите участници по производство (също ответници по молбата) С. Н. И., П. В. П., К. В. А. и И. Б. Н., в законоустановения срок не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверката на допустимостта на молбата за отмяна, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от молителя на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. При липса на ясно и мотивирано изложение на обстоятелствата, при наличието на които се осъществява някое от предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Такава молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Наведените в молбата твърдения очертават основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. На отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно при полагане на дължимата грижа при водене на делото. При посоченото основание е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Срокът за подаване на молба за отмяна на посоченото лимитативно основание е определен безусловно в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК - той е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молбата за отмяна на Б. С., както на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на поддържаното по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание, последното обосновано с невъзможността на съделителя да участва лично и чрез надлежен представител във воденето на делото пред въззивния съд, е подадена след изтичане на предвидения преклузивен тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК обвързва началото на течението на срока с деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство или е могла да се снабди с новото писмено доказателство, а тази на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от узнаването на решението. По делото са налице категорични данни за узнаването от страната на решението по извършването на съдебната делба, чиято отмяна се иска. Същото е връчено на 04.01.2023 г. на процесуалния й представител, назначен по нейно изрично искане по реда на ЗПП с определение от 02.06.2022 г. (л. 133 от делото на СГС) и преди прекратяване на представителството с определение от 10.04.2023 г. (л. 239 от делото на СГС), препис от решението е връчен и на страната на 27.02.2023 г., удостоверено с дата и подпис от съдебен служител (л. 195 от делото на СГС), и узнаването за същото решение е удостоверявано многократно с последвалите молби от 02.03.2023 г., 02.10.2023 г. и 01.12.2023 г., подавани от страната лично или чрез представител, с искания за връчването й на препис от постановеното по делото решение и за издаването й на такъв. Изложените от молителя и съделител Б. С. твърдения за обосноваване на основанията за отмяна и категоричните данни за узнаване от страната на решението, преди влизането му в сила, предвид и поддържането на висящността на делбеното производство по всяка подадена от съделител жалба (каквато е подадената от другите съделители касационна жалба, суспензивният ефект на която е отпаднал с влизане в сила на разпореждането от 26.04.2024 г. по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК на въззивния съд за връщането й поради неотстраняване на недостатъците в срок), обосновават извод, че посоченият преклузивен срок за подаването на молбата за отмяна на въззивното решение е започнал да тече от влизането му сила на – 23.05.2024 г. (определение № 13 от 13.01.2011 г. по гр. дело № 533/2010 г. на ВКС II г. о., т. 7 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС ). Към датата на подаване на молбата за отмяна – 30.04.2025 г., преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК е изтекъл. Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в т. 9 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, подадената след изтичането на срока молба за отмяна е процесуално недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Освен това, в конкретния случай, независимо от посочване в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените в нея твърдения не покриват фактическия състав на това отменително основание на влязлото в сила решение. Твърдяното за новооткрито (новоузнато) обстоятелство, изразяващо се в посочения от молителя Б. С. способ за извършване на делбата на съсобствения имот в хода на делбеното производство, чрез искането й за възлагането в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), направено с молба от 1979 г., приложена молба от 07.06.1979 г. на л. 7 от делбеното производство по гр. дело № 6785/1979 г. на СРС, разгледано от въззивния съд в решението, чиято отмяна се иска, макар и като идентично искане, направено с друга молба по производството, не представлява релевантен за извършването на делбата факт, който да е съществувал през висящността на производството и невключването му да е извън дължимата от страната грижа за водене на делото. Молбата, с която то е направено, и която е част от преписката по делбеното дело, не представлява и ново (новосъздадено) писмено доказателство. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа нея производство - прекратено. Изложеното обоснована извод и че не се дължи произнасяне по искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, постановено в производството по извършване на делбата. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ г. о.