Определение № 484 от 08.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1889/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите против определение № 1870 от 02.06.2016г. по ч. т. д. по несъстоятелност № 2377/2016г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 126/ 24.03.2016г. на Окръжен съд Враца по ч.т.д. № 33 / 2016г., с което е прекратено като недопустимо производството по подадено от агенцията възражение срещу списък на приети вземания на кредитори на [фирма] /н/. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. На основание специалната норма на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ, актовете на съда по несъстоятелността, подлежащи на двуинстанционен контрол, са единствено поставените решения в производството по несъстоятелност и определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване. Правилото е неприложимо за определения / разпореждания на апелативните съдилища, с които не се осъществява инстанционен контрол върху акт на съда по несъстоятелността, а се прегражда същия, като се оставя без разглеждане въззивна или касационна частна жалба. В тези случаи преграждащото определение се постановява за първи път от апелативния съд, поради което то подлежи на обжалване по общия ред на чл.274, ал.2 изр.1 вр. ал.1 ГПК вр. чл.628 ТЗ, при което ВКС не осъществява правомощия на касационна инстанция. В случая обаче, с обжалваното определение на апелативния съд се осъществява инстанционен контрол върху определение на съда по несъстоятелността за връщане като недопустимо възражение срещу списък на приети вземания, поради което, на основание чл.613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, актът на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд