Определение № 249 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2018 г.

Производството е по чл. 288, ал. 3 ГПК. Обжалвано е решение от 26.10.2017г. по гр.д.№4041/2017г. на ГС София, с което е уважени искове предявени на основание чл.422 ГПК. Жалбоподателите Н. И. Д. и В. Х. Д., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е е даден отговор направен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема за установено следното: Въззивното решение е постановено по предявени искове на основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че Н. И. Д. и В. Х. Д. дължат на [фирма] сумата 595,09лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 12.2012г. – м. 04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2013г. до 13.08.2015г. При тези данни настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3/ ред.Дв.в.бр.86/2017г./ ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол и подадената касационна жалба следва да бъде върната като процесуално недопустима. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв, каквото е процесното. В случая са предявени два самостоятелни иска, всеки с цена под 5000 лева. Предявен е такъв за сумата 595,09 лева – представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 12.2012г. – м. 04.2014г. и на основание чл.86 ЗЗД за сумата 93,25 лева лихва за забава върху главницата. Постановеното по тези искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба срещу същото следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1 т.3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът