Определение № 1783 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от 13.12.24 г. от М. П. за допълване с произнасяне за разноските на постановеното по делото определение от 11.12.24 г., с което е оставена без разглеждане молбата на И. К. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3851/23 г. от 31.07.24 г. Ответницата по молбата за отмяна М. П. моли да й се присъдят на осн. чл.78, ал.4 ГПК и по реда на чл.248 ГПК разноски в размер на 9 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за производството за отмяна. Ответникът по молбата за разноски И. К. я оспорва като неоснователна, тъй като липсва акт, с който се прекратява делото по чл.78, ал.4 ГПК; възразява и за прекомерност на разноските, защото не е осъществено процесуално представителство в производството. ВКС намира молбата за разноски за допустима – разноските са поискани с отговора на молбата за отмяна, изготвен от пълномощника на ответницата и в определението си от 11.12.2024 г., с което / след потвърждаването му с опр. по ч.гр.д. №1173/25 г. от 3.04.25 г./ приключва производството по чл.303 и сл. от ГПК, ВКС е пропуснал да се произнесе за тях. Молбата е и частично основателна – извършването на разноски за адв. възнаграждение в посочения с молбата размер е удостоверено с приложените по делото договор за правна защита от 7.11.24 г., платежно нареждане от 11.11.24 г. и пълномощно / л.46 и сл./. С оглед на материалния интерес / на който се позовава ответницата по молбата за отмяна М. П./, но и невисоката сложност на конкретното производство за отмяна на вл. в сила решение и приключването на производството в з.з. по чл.307, ал.1 ГПК, основателно е и възражението на отв. по молбата за разноски Ив. К. за прекомерност на адв. възнаграждение. Поради прекомерността им разноските за адв. възнаграждение следва да се намалят на 2 000 лв. и в този по-нисък размер да се присъдят на ответницата по молбата за отмяна. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.