Определение № 1047 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 987/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. И., С. Г. И., Р. С. П., В. В. В. и Д. Г. И., чрез адв. Я. Методиева против определение №4668 от 05.12.2024г. по адм. дело №1321/2024г. на Административен съд - Пазарджик. С доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и противоречие с разпоредбите на чл.120, ал.1 и 2 от Конституцията на Република България се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се спре изпълнението на оспорената заповед до приключване на съдебното производство. Ответникът - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните в представен писмен отговор/възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Намира оспореното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение №4668 от 05.12.2024г. по адм. дело №1321/2024г. на Административен съд - Пазарджик е оставена без разглеждане, поради недопустимост жалбата на частните жалбоподатели срещу заповед № РД 11 -2951/25.11.2024г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, както и искането по чл.60 от АПК за спиране изпълнението на заповедта в частта, в която е резпоредено умъртвяване на животните. С посочената заповед на основание чл.47, ал.1, ал.2, ал.6, чл.50, ал.1 и чл.117, ал.1,2,7,8,9,12 и 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Делегиран Регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за профилактика и контрол на някои болести от списъка и във връзка с констатирани положителни резултати за болестта чума по дребните преживни животни в животновъдни обекти и епидемиологично свързани с тях в гр. Велинград, в пункт I са обявени първично възникнали огнища на болестта чума по дребните преживни животни в животновъдни обекти и епидемиологично свързани с тях рег. № 4600 -0535, № 4600 - 0652, №4600 - 0538 и №4600 - 0629 в гр. Велинград. В пункт II е определена 3 км. защитна зона около огнищата по т. I, а в пункт III, т.1 е наредено директорът на ОДБХ - Пазарджик да организира принудително умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни животни в обектите по т. I. В останалата част от заповедта са дадени предписания и са предвидени мерки във връзка с изпълнението й. За да приеме недопустимост на подадената жалба срещу заповедта, административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.47, ал. 7 от ЗВМД заповедта не подлежи на обжалване. При наличие на правна норма, която изключва оспорването, включително съдебния контрол, липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата - подлежащ на оспорване административен акт. Според АС - Пазарджик, след като издадения ИАА не подлежи на съдебен контрол, то и искането са спиране на изпълнението му, в частта в която е разпоредено умъртвяване на животните е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗВМД Българската агенция по безопасност на храните прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и храните, а в ал. 2 е предвидено, че мерките по ал. 1 се налагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са нарушени приложимите материалноправни норми. При наличието на правна норма, която изключва оспорването, включително и съдебния контрол върху заповеди, с които изпълнителният директор на БАБХ, предприема сочените в закона мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за липсата на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, както и на заявеното искане за спиране изпълнението на заповедта, в частта й, в която е разпоредено умъртвяването на животните. Позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл.120, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, предвиждаща, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат е неоснователно. В ал. 2 на цитираната разпоредба безспорно е предвидено обжалване на всички административни актове от граждани или юридически лица, когато те засягат пряко и непосредствено техните права и законни интереси, но разпоредбата е предвидила отклонение от този принцип, като допуска по изключение със закон да бъде въведена необжалваемост на някои административни актове, без изрично да са посочени предпоставките за това. Необжалваемост на оспорената пред АС - Пазарджик заповед с правно основание чл. 47, ал.1 и ал. 2 от ЗВМД е въведена именно с разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ЗВМД и в тази връзка са правилни изводите на АС, че след като оспорената заповед е изрично изключена от съдебен контрол със законова разпоредба, то подадената жалба се явява недопустима за разглеждане от съд. В практиката си по тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България, Конституционният съд на Република България, включително и цитираните в частната жалба решения, многократно е приемал, че изключение от общото правило на чл.120, ал.2 от Конституцията може да бъде оправдано от особено важни интереси на гражданите и обществото и то само по отношение на тесен кръг конкретно, а не общо посочени актове, които не рефлектират непоправимо върху реализацията на основните права на гражданите и принципите на правовата държава. На следващо място в Решение № 14 от 04.11.2014г. по к.д. №12/2014г., КС на РБ е посочил, че прилагането на отклонението от общия принцип за обжалваемост на административния акт, което е допустимо съобразно чл.120, ал.2 от Конституцията, на практика закрепва конситутивния ефект на съответната категория актове. Това е напълно достатъчно за постигане на конституционно оправданата цел, насочена към особено важни обществени интереси. Според КС при въвеждане на разпоредба за необжалваемост, за да удовлетвори изискването за съразмерност, в частност - международните стандарти за достъп до съд, законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във всичките й аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблагоприятни последици, включително да се позоват на нищожността на административния акт. На следващо място следва да се посочи, че компетентен да тълкува разпоредбите на Конституцията на Република България, както и да установява противоречие на законови разпоредби с Конституцията е единствено Конституционният съд на Република България. Предвид изложеното обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,