Определение № 299 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2013 г.

Производството е образувано е по частна жалба на В. Я. Т. срещу определение №6025 от 26.03.2013г. по гр.д.№4465/12г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е осъдил И. В. Д. да заплати на В. Я. Т. разноски по делото в размер на 100лв. В мотивите си е приел, че заплатеното от В. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1201,20лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че при прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е задължен да спазва §2 от ДР на Наредба №1/2004г. и да не спада под трикратния размер на минималния размер на адвокатските възнаграждения, тъй като това правило е издадено извън законовата делегация. Частна жалба срещу това определение е подадена от ответницата В. Т.. Тя се позовава на противоречива практика на ВКС по въпроса дали съдът е обвързан да приложи §2 от ДР на Наредба №1/2004г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение констатира, че изходът на настоящото частно производство зависи от отговора на въпроса: При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът обвързан ли е от предвиденото в §2 от Наредба №1 от 19.07.2004г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в наредбата, или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер. По този въпрос е образувано и е висящо т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Това е основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение