Определение № 8918 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД срещу определение № 579/23.02.2026 г. на Административен съд Плевен по адм. д. № 454/2025 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалбата на дружеството против решение № 3517/21.11.2025 г. на Административен съд Плевен, изменено с Определение №449/11.02.2026г.по адм.дело № 454/25г. по описа на Адм. съдПлевен. Според частния жалбоподател ограничението на чл. 160, ал. 7 ДОПК за едноинстанционност на съдебното производство е неприложимо за оспорването на актове за установяване на задължения, които не са ревизионни актове. Изразява убеждение, че ограничението на разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК се отнася за публични вземания, а не и за вземания на частноправни субекти. Възразява срещу изменения с определението размер на разноските. Насрещната страна по частната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново отрича основателността ѝ. Обжалваното определение е правилно. Пред Адм. съд Плевен е оспорен ревизионен акт № Р-04001524002826-091-001/08.01.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в потвърдената при оспорването по административен ред част. С решение № 3517/21.11.2025 г. на Административен съд Плевен е отменен РА в частта за установените задължения за лихви в размер на 30,48 лева върху резултат ДДС за внасяне за д.п.м. 04.2024 г. и е отхвърлена оспорването срещу частта от РА, с която за същия данъчен период е отказано право на приспадане в размер 811 лева. Решението на първостепенния съд не подлежи на инстанционен контрол. Ревизионното производство е универсалното производство за оспорване на актове на органите по приходите /вж. чл. 144, ал. 1 ДОПК/. При действието на чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК допустимостта на инстанционният контрол върху решенията на административния съд по дела с материален интерес е обусловена от размера на вземането и при диференциране на насрещната на приходната администрация страна – физическо или юридическо лице. Не подлежат на обжалване решенията за разрешаване на правни спорове с предмет публични вземания срещу юридически лица с размер на главницата до 4 000 лева. След частичната отмяна на РА при оспорването по административен ред не са установени допълнителни задължения за ДДС за внасяне за д.п.м. 04.2024 г., а е коригиран декларирания със СД резултат по ЗДДС, като вместо ДДС за възстановяване в размер 811 лева се определя нулева стойност. Основание за корекция на резултата по ЗДДС е отказът на органите по приходите да признаят упражнено в този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит в размер 811 лева. Спорът за съществуване на данъчното предимство е от значение за резултата за периода, тъй като той представлява разлика между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период (вж. чл. 88, ал 1 ЗДДС). Отричането на упражненото право на приспадане е част от мотивите на РА и се проявява в разпоредителната част, в която се определят, правата, задълженията или отговорностите на адресата му (вж. чл. 120, ал. 1, т. 5 и т. 6 ДОПК). И когато не установява допълнителни задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, а отрича упражнени субективни права и коригира декларирани от задължените лица резултати по данъчни периоди, РА е утежняващ индивидуален административен акт (арг. от чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК). РА, който не установява допълнителни задължения за данъци и ЗОВ е по хипотеза в обхвата на ограничението за инстанционен контрол по чл. 160, ал. 7 ДОПК. Решението на административния съд за по тази категория спорове е окончателно. Правото на касационна жалба на дружеството не съществува /вж. чл. 215, т. 4 АПК/. Дължимо е било оставяне на жалбата без разглеждане от първостепенния съд в съответствие с правилото на чл. 213а, ал. 2 АПК. Дължимо е оставянето в сила обжалваното определение. Доводите на частния жалбоподател, извън обсъдените, са неотносими. Въпросът за разноските не е предмет на обжалваното определение. Воден от горното и на осн. чл. 213а, ал. 6, т. 2, in fine във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,