Решение № 6459 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2010 г.

Решение № 6459 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна против Решение № 2229 от 23.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1386 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 800373 от 05.03.2009 г. на ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с Решение № 203 от 07.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна за установен корпоративен данък за данъчен период 2004 г. в размер на 9064,94 лв. и лихви - 4 901,50 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба "Боян Бойчев" ЕООД - гр. Разград оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него акт е незаконосъобразен поради неправилното прилагане от страна на ревизиращите органи на разпоредбата на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 7 ДОПК спрямо ревизираното дружество, вследствие на непризнаването на предоставен заем от ЕТ "Боян Бойчев" с мотиви в РА за неустановен произход на тези средства и непризнаване на договорите за заем на ЕТ "Боян Бойчев" с физически лица. Съдът е приел, че след като е безспорно установено по делото, че сумата е осчетоводена, съобразно изискванията на действащия към 2004 г. Национален сметкоплан по дебита на с/ка 501 "Каса", съответно по кредита на с/ка 107"Сметка на собственика", както и че същата действително е постъпила, тази сума не представлява приход и не дава отражение върху формирания финансов резултат на дружеството по ЗКПО. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, която е безспорна. Обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните и въз основа на това е направил обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. В настоящия случай ревизията, приключила с издаването на обжалвания пред съда РА, е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според ревизиращите органи за да се премине към този ред, е прието наличие на обстоятелства по т. 7 на тази разпоредба поради това, че средствата, които са осчетоводени от дружеството като заемни, предоставени на дружеството от собственика на капитала, са с недоказан произход, тъй като физическите лица, с които са сключени договорите за заем от Боян Бойчев, не са имали финансова възможност да му ги предоставят. Мотивите в РА и в решението на ДД "ОУИ" са в смисъл, че тези средства не са намерили отражение в счетоводството на ЕТ видно от оборотната ведомост и баланса за 2004 г., а договорите за заеми, дори да се приемат за достоверни, могат да се отнесат като доказателства за финансиране от страна на Боян Бойчев на ЕТ"Боян Бойчев", но не и от ЕТ"Боян Бойчев" на "Боян Бойчев" ЕООД. Поради това, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК при особени случаи, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в случая е представило още в хода на ревизионното производство доказателства за произхода на средствата и с тях е оборена констатацията на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелства по т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Тези доказателства като частни документи са оспорени от ревизиращите органи и са приети за недостоверни, с изводи направени вследствие на извършени насрещни проверки относно имущественото състояние на лицата, предоставили заемите. Тези констатации на ревизията, както и изводите за нарушение на принципа на текущото начисляване в счетоводството на предприятието на ЕТ "Боян Бойчев" биха имали значение за установяване на данъчните задължения в ревизионно производство на Боян Бойчев в качеството му на ЕТ, но са неотносими за установяване на обстоятелство по т. 7 на ал. 1 от чл. 122 от ДОПК по отношение на ревизираното дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Боян Бойчев. След анализ на всички доказателства по делото съдът правилно е приел, че в случая личните средства на едноличния собственик на капитала в ревизираното ЕООД не представляват приход и не са дали отражение върху формирания финансов резултат на дружеството за 2004 г. Тяхното изплащане също не може да се приеме за разход и също не се отразява върху данъчните задължения на дружеството по ЗКПО за 2004 г. Съдът правилно е посочил, че след като тези средства са осчетоводени по дебита на с/ка 501"Каса" и по кредита на с/ка 107"Сметка на собственика", те не влияят върху данъчните задължения по ЗКПО и са без значение за определянето на данъчната основа. Неправилни са констатациите в РА за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК с мотиви за неустановен произход на средствата, при установеност на постъпление на тези средства в дружеството. Произходът на средствата е следвало да се изследва при лицето Боян Бойчев, включително и в качеството му на едноличен търговец и в производство по установяване на задълженията на същия по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. констатациите на ревизиращите органи за средства с неустановен произход биха били относими. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,