Определение № 5736 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. П. К. от гр. Харманли, подадена чрез пълномощник, против определение № 1639 от 23.04.2026 г. по адм. д. № 440/2026 г. на Административен съд - Хасково, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на Н. К. за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 26-0271-000020 от 01.04.2026 г., издадена от полицейски инспектор в РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е подложил на задълбочена проверка относимите факти и не е приложил правилно принципа за баланс между личния и обществен интерес. Твърди, че е доказано основанието за настъпване на значителна или трудно поправима вреда предвид представените медицински документи и епикризи както за него, така и за съпругата му и сина им. Същите сочат на периодична необходимост от посещение в специализирани медицински заведения извън територията на града, което прави придвижването до там трудно или практически невъзможно. Според жалбоподателя целта на приложената мярка вече е постигната със свалянето на регистрационните табели на автомобила. Сочи, че нито органът, нито съдът са преценили и проверили законосъобразността на определения със заповедта срок на приложената ПАМ, за чиято продължителност няма изложени конкретни мотиви. Иска отмяна на определението и произнасяне по същество, при което предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ бъде спряно. Претендира разноски. Ответникът полицейският инспектор при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на Н. К. и З. К. срещу заповед № 26-0271-000020/ 01.04.2026г. на полицейски инспектор в РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с която на Н. К. е приложена ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС за срок от 184 дни" на основание чл. 171, т. 2А, б. "а" ЗДвП и са отнети СРМПС и два броя регистрационни табели. Съдът по направено от жалбоподателите искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, е приел, че представените медицински експертизи и удостоверение за раждане на сина им само удостоверяват, че оспорващите и техният син страдат от различни заболявания, но няма никакви доказателства дали заболяването им изисква ежедневно или често да бъдат извозвани до специализирано заведение. Установил е, че представените епикризи удостоверяват медицински констатации, които са за отминали периоди преди издаване на обжалваната заповед, поради което е приел, че тези заболявания не сочат на нови обстоятелства. Според съда при необходимост от пътуване до лечебни заведения, от посещения до личен лекар и медицински прегледи оспорващите биха могли да ползват друг вид транспорт. Обстоятелството, че в тези случаи ще се налага да заплащат транспортната услуга, е хипотетично, не е доказано, а евентуални материални вреди биха могли да бъдат потърсени по друг ред в зависимост от изхода на спора по същество. По отношение здравословното състояние на сина на жалбоподателите съдът е приел, че последният не е страна в производството и те не могат да търсят защита на чужди права в това производство. При положение, че оспорващите не са се позовали на нови факти, възникнали след постановяване на процесната заповед, а наведените доводи и представените доказателства не сочат на изпълнение на предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането и на двамата жалбоподатели. Предмет на съдебната проверка е определението на Административен съд - Хасково само в частта по отношение на частния жалбоподател Н. К.. Искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ изисква изследване на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 166, ал. 2 АПК критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докажат наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще осуети възможността да ползва личното си превозно средство, тъй като е единствено за семейството, е неоснователен. Евентуалните затруднения за посещенията на лечебни заведения във връзка с възникнали преди издаване на заповедта здравословни проблеми за жалбоподателя, съпругата и пълнолетния им син правилно не са приети от съда като значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Жалбоподателят във връзка с твърденията си по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ на практика защитава по същество собствения си интерес, засегнат от самата приложена принудителна мярка. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността да управлява и ползва собственото си МПС, да извършва обичайните си дейности, включително и да посещава медицински прегледи, респ. да придружава член от семейството си на такива, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия свои интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е абсолютизирал обществения интерес. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърденията, че вредата е трудно поправима, тъй като засяга основното човешко право - на живот и здраве, правилно са преценени като непопадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок от 6 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Доводите на частния жалбоподател за липса на мотиви относно срока на приложената ПАМ са доводи по съществото на спора. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 2А, б. "а" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на оспорващия да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което законосъобразно е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Доводите на К. относно постигане целта на приложената мярка със сваляне на регистрационните табели на автомобила, както и твърдението, че по отношение на сина му Я. П. вече има издадена заповед за ПАМ за управление на МПС без СУМПС, също са неотносими към основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Като е оставил без уважение искането на Н. К., Административният съд - Хасково е постановил правилно определение в тази част, което следва да бъде оставено в сила. Разноски за частния жалбоподател не следва да се присъждат в това производство. Основателността на искането следва да бъде преценено от първоинстанционния съд с крайния съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд