Определение № 383 от 20.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 430/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Д. О. Ф. и К. Л. Ф., чрез пълномощника си – адв. П. Г. с искане за допълване на определение № 1095 от 21.11.2023 г. по т.д. № 430/2023 г. на ВКС, като им се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на “Юробанк България” АД, [населено място], против решение № 1585 от 21.11.2022 г. по т.д. №1976/2022 на Софийски апелативен съд. Ответната страна не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е заявено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 430/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на “Юробанк България” АД, [населено място], против решение № 1585 от 21.11.2022 г. по т.д. №1976/2022 на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 1095 от 21.11.2023 г. по т.д. № 430/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителите за присъждане на разноски. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършване за производството, за което се претендират. Молбата е основателна. Молителите са представлявани от процесуален представител, който е депозирал отговор на касационната жалба и в същия е направено искане за възмездяване на направените разноски. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г., от който се установява, че за осъщественото процесуално представителство пред ВКС страните договарят възнаграждение в размер на 3500 лв., платимо на две пъти - 1000 лева, дължими при сключване на споразумението, и 2500 лева в случай на допускане на решението до касационен контрол. Посочено е, че възнаграждението следва да се заплати по банков път, като са представени доказателства, че сума от 1000 лева е постъпила по сметка на процесуалния представител на молителите. При тези фактически данни са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение