Определение № 180 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4569/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.К. С. П. от САК ,назначена като особен представител по чл.47,ал.6 ГПК на ответника по делото Б. М. М., страна-жалбоподател във въззивно производство,по което е постановено решение№ 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2049 от 20.03.2019 г. по гр.д. №5330/2017 г. на Софийския градски съд. Тъй като въззивната жалба е била депозирана от адв.К. П. въззивният Софийски апелативен съд, 2-ри състав е указал внасянето на сумата 4676,91лв възнаграждение за особения представител с определение от 22.07.2020г.Ищецът „Юробанк- България“ АД е изпълнил задължението си, като е внесъл сумата с банков документ от 23.07.2020г. Въззивният съд не е наредил изплащането на особения представител, като с решението не е включил тази сума в разноските. По искането на ответника,чрез особения представител адв.К. П. за изменение на решението в частта за разноските,е поставено обжалваното понастоящем определение №10016 от 12.01.2021г по в. гр.д №2464/2019г на САС. Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е оставена без уважение, като възивният състав отново е застъпил виждането си, че поради неоснователността на подадената въззивна жалба не се дължи възнаграждение на особения представител – адвокат, който е депозирал тази жалба с цел да се сдобие с хонорар за въззивното производство. С настоящата частна жалба се оспорва законосъобразността на тези съображения и се изтъква противоречието им с ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС Възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. В тази връзка, въззивният съд е следвало да измени решението съгласно чл.78, ал.3 ГПК ,като на особения представител се изплати хонорар. По допустимостта на постъпилата частна жалба, Върховен касационен съд, Трето г.о констатира следното По касационна жалба на Б. М. М., подадена от назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК адвокат К. П. ,е постановено решение №60224 от 12.01.2022г по гр.д №2402021г на ВКС, Трето г.о, с което е отмемено решение№ 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/2019 г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд Отмяната на посоченото въззивно решение произвежда като последица и отмяна на определението от 12.01.2021г по в. гр.д №2464/2019г на САС, постановено по чл. 248 ГПК касателно разноските. За страните отпада правният интерес да искат ревизирането на определението по реда на обжалването с частна жалба. Недопустимо е да се изменя вече отменено съдебно решение. Предвид така настъпилите процесуални факти ,не е налице правен интерес като процесуална предпоставка за разглеждане на настоящата частна жалба и същата е недопустима Особеният представител има право да получи внесеното от ищцовата страна възнаграждение.Що се отнася до изплащането на внесеното по делото възнаграждение,което обобеният представител не е получил, компетентен да нареди това е въззивният съд,на който делото понастоящем е върнато за ново разглеждане.Принципно няма законова пречка самото нареждане за плащане да бъде част от акт - определение на по-горната инстанция, но само когато с определението по реда на инстанционния контрол се разрешава по същество въпрос,свързан с възлагането на разноските. В случая не е допустимо настоящето частно производство да приключи с акт по възлагане на разноските,затова и нареждането да се плати внесеното възнаграждение на особения представител,на което последният има право, не следва да се постановява от настоящия съд ,а следва да се разпореди от съда пред който въззивното производство е висящо. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,