Определение № 2411 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1593/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “СЕЗАРИА” ООД /н/, чрез управителя Л. Р., срещу разпореждане № 1626/23.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 760/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е върната “частната” жалба против определение по същото дело, с което не е прието възражението на дружеството по чл. 423 ГПК срещу заповед № 1945/12.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3364/2024 г. на Районен съд - Пазарджик. В депозираната пред настоящата инстанция частна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след преценка на изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Разглежданата частна жалба е допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване пред касационната инстанция (съгласно разясненията в мотивите на ТР № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС). С обжалваното разпореждане съдията докладчик, като е приел, че произнасянето на окръжния съд за неприемане на възражение, подадено от длъжника по реда на чл. 423 ГПК, не подлежи на обжалване, е върнал подадената “частна” жалба. Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно. В процесуалния закон не е предвидена възможност за обжалване на акта, с който въззивният съд се произнася по същество по подаденото възражение по чл. 423 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 8 и т. 15 на Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в това производство се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно такова, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Предвид самостоятелния характер на заповедното производство и специалните правила на същото, постановеният акт по същество по възражението на длъжника по чл. 423 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е и последователната практика на касацията - определение № 329/31.01.2025 г. по ч.т.д. № 2809/2024 г. на ВКС, I т.о., определение № 1619/28.05.2025 г. по ч.т.д. № 774/2025 г. на ВКС, II т.о., определение № 1615/28.05.2025 г. по ч.т.д. № 952/2025 г. на ВКС, I т.о. Доводите на частния жалбоподател, касаещи основателността на искането, не могат да обосноват право на жалба, тъй като обжалваемостта произтича от процесуалния закон, а не от аргументацията на страните. В цитираните от жалбоподателя определения състави на ВКС са се произнесли по частни жалби в хипотеза, при която възражението по чл.423 ГПК е оставено без разглеждане, което на общо основание подлежи на инстанционен контрол по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не както е в случая при постановен акт по същество. Доколкото сезирането и произнасянето на Окръжен съд – Пазарджик, както и подадената частна жалба, предхождат постановеното на 27.01.2026 г. по чл. 632, ал. 1 ТЗ решение по т.д. № 149/2025 г. на същия съд за обявяване на “СЕЗАРИА” ООД в несъстоятелност и прекратяването с решение от 12.02.2026 г. на правомощията на органите му, други процесуални действия не са дължими от настоящия състав. Ето защо, разглежданата в настоящото производство частна жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,