Определение № 248 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3375/2017 г.

Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№4791/25.04.2017г.,подадена от Г. Д. Т.,против решение №150/29.03.2017г. на Русенски окръжен съд,постановено по в гр.д.№132/2016г. по описа на същия съд,с което се обезсилва допълнително решение №1473/23.11.2016г.,постановено по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд,с което е признато за установено по отношение на Г. Д. Т.,че И. И. Х.,не е придобил правото на собственост върху недвижим имот-магазин с идентификатор 63427.2.5562.1.10 с площ от 37,70 кв.м,находящ се в партерния етаж на масивна двуетажна сграда в [населено място], [улица] прекратява производството по делото по отношение на нея,като потвърждава решение №577/25.04.2016г.,постановено по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски окръжен съд,с което е прието за установено по отношение на И. И. Х.,че не е придобил собствеността върху магазин от 37,70.Със същото решение се обезсилва определение №3169/20.06.2016г. постановено по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд,в частта,в която Г. Д. Т. е осъдена да заплати съдебни разноски на М. Г. Р. и С. П. Р.,като отменя горното определение в частта,в която И. И. Х. е осъден да заплати на М. Г. Р. и С. П. Р. разноски за процесуално представителство над сумата от 451,47 лева до 745 лева за всеки от тях.

В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е нищожно,недопустимо и евентуално неправилно,като се иска неговото обезсилване,евентуално изцяло неговата отмяна.

Ответниците по касационната жалба М. Г. Р. и С. П. Р.,чрез пълномощника си адвокат Д. В. Х.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че жалбата е недопустима,тъй като не е подадена от страна,която има правен интерес,евентуално,считат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба И. И. Х.,в писмения отговор на жалбата,счита че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и следва да се допусне същото,а по същество-счита жалбата за основателна.

Постъпила е и частна жалба от Г. Д. Т. против определение №750/01.06.2017г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№132/2017г. по описа на съда,постановено в производство по реда на член 248 ГПК,с което се допълва решение №150/29.03.2017г. по делото,както следва:

-осъжда И. И. Х. да заплати на М. Г. Р. и С. П. Р. сумата от 1 149 лева,направени по делото разноски за тази инстанция.

-оставя без уважение молбата на Г. Д. Т. за допълване на решение №150/29.03.3017г.,постановено по в.гр.д.№132/2017г. на Русенски окръжен съд в частта за разноските.

В частната жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба М. Г. Р.,чрез пълномощника си адвокат Д. В. Х.,в писмения отговор на жалбата,твърди че в първата си част жалбата,в частта срещу осъждането на И. Х. да заплати разноски по делото в посочения размер,е процесуално недопустима,поради липса на правен интерес,а в останалата част е неоснователна.

Ответникът по частната жалба И. И. Х.,в писмения си отговор на жалбата,счита че същата е допустима и основателна,като следва да бъде уважена.

Подадена е и касационна жалба с вх.№5080/02.05.2017г. от И. И. Х.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е потвърдено първоинстанционното решение,в която част касаторът счита същото за недопустимо,евентуално нищожно,евентуално неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като иска неговата отмяна в тази му част.

Ответницата по касационната жалба Г. Д. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част,а по същество-счита жалбата за основателна.

Ответниците по касационната жалба М. Г. Р. и С. П. Р.,чрез пълномощника си адвокат Д. В. Х.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.

Постъпила е частна жалба с вх.№7152/20.06.2017г.,подадена от И. И. Х.,против определение №750/01.06.2017г. по в.гр.д.№132/2017г. по описа на Русенски окръжен съд,с което е допълнено в частта за разноските Решение №150/29.03.2017г. по същото гражданско дело,като И. И. Х. е осъден за заплати на М. Г. Р. и С. П. Р. сумата от 1149 лева-направени по делото разноски за въззивната инстанция,както и е оставена без уважение молбата на Г. Д. Т. за присъждане на разноски за първата инстанция,като счита определението за неправилно и се иска неговата отмяна.

Ответницата по частната жалба Г. Д. Т.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че същата е допустима и по същество-основателна,като следва да бъде уважена.

С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата молба от ищците М. Г. Р. и С. П. Р.,са били предявени два иска- против Т. П. Т.,с правно основание член 19,ал.3 ЗЗД- за обявяване на сключения предварителен договор от 08.08.2008г. за окончателен ,като със същата искова молба е заявен против ответниците Г. Д. Т. и И. И. Х.,които не са страна по предварителния договор,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК-за признаване за установено по отношение на втория ответник-И. Х.,че не е придобил правото на собственост върху недвижим имот по сделката,сключена с нотариален акт №4,т.Х от 23.04.2010г.,като по отношение на първата ответница няма формулиран петитум/виж мотиви определение №462/02.07.2010г. по гр.д.№473/2010г. по описа на Русенски окръжен съд-лист 7 от делото пред първоинстанционния съд/,по която искова молба е било образувано гр.д.№473/2010г. по описа на Русенски окръжен съд,и с определение от 02.07.2010г. по делото е постановено разделяне на производството по предявения от ищците Р. и Р. против ответника Т. П. Т. иск с правно основание член 19,ал3 ЗЗД и производството по иска,предявен от същите ищци против ответниците Г. Д. Т. и И. И. Х. по предявения отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание член 124,ал.1 ГПК,по който е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Русенски районен съд,като е образувано гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд,ХІ граждански състав.Съдът е посочил,че в исковата молба ищците са твърдяли,че продавачката по договора за продажба от от 22.04.2010г./нот.акт №43/2010г.-лист 27 от делото/,Г. Т.,с който продала процесния имот на купувача И. Х.,не е била негова собственица,тъй като по отношение на този имот,последната черпи права от сключеното и одобрено споразумение ,заедно с влязло в сила на 07.04.2010г. бракоразводно решение по гр.д.№163/2010г. по описа на Районен съд [населено място]/лист 25 от същото/,с което е бил прекратен на основание член 50 СК бракът,сключен между Г. Д. Т. и Т. П. Т.,съдържащо изявления на последния,че имотът-магазин с обща площ от 85,30 кв..м. е придобит изцяло с лични средства на Т. и приносът бил изцяло неин,за което споразумение ищците заявяват,че е нищожно и никога не е било СИО,позовавайки се на писмени доказателства за придобиването на имота,неговото одържавяване и реституиране,в резултат на което единствен едноличен собственик е Т. Т.-техния продавач по сключения предварителен договор,поради което и ответника И. Х. не го придобил с нотариален акт №43/2010г.,тъй като праводателката му Г. Т. не е била негова собственица.Съдът е приел,че съобразно тези фактически твърдения в исковата молба,като се е позовал и на приетото с Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,ищците Р. и Р. нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответницата Г. Т.,поради което същият е недопустим и постановеното срещу нея решение на първоинстанционния съд в тази му част следва да се обезсили и производството по делото се прекрати.Съдът е изложил доводи,че липсват в исковата молба фактически твърдения от ищците относно ответницата Г. Т.,че същата оспорва правото им на собственост спрямо процесния имот,а тя е само продавач по сделката покупко-продажба/нот.акт №43/2010г./,по която вторият ответник И. Х. е закупил имота и към момента на завеждане на иска Т. не притежава право на собственост върху имота,което да се отрича със сила на присъдено нещо.Съдът е анализирал доказателствата по делото,като е проследил промени в правото на собственост върху процесния имот,който е бил продаден по реда на ПМС №60/1975г.,към този момент собственик на имота е била майката на Т. Т.-Т. Г. Т.,който имот по силата на ЗВСВНМРСА е бил деактуван като държавен и предаден на Т. и сумата от продажбата му е възстановена на фирма”Обществено хранене” по време на барка между съпрузите Т. Т. и Г. Т..Във връзка с твърдяната от ищците нищожност на споразумението между последните относно този имот,съдът е взел предвид на основание член 235,ал.3 ГПК настъпили нови факти и обстоятелства от значение за спорното право,а именно:че с влязло в сила решение по нахд №588/2012г. на Русенски окръжен съд,Т. Т. и бившата му съпруга Г. Т. са признати за виновни в извършване на престъпление по член 314 НК за това,че на 07.04.2010г. чрез представяне на писмено споразумение по член 50 СК пред РС Никопол и устни изявления в съдебно заседание от същата дата са станали причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ-съдебно решение за прекратяване на брака им-че недвижим имот магазин от 85,30 кв.м,разделен на два самостоятелни обекта,бил придобит с лични средства на Г. Т. Д.,което решение на основание член 300 ГПК е задължително за гражданския съд,като е зачел представените по делото писмени доказателства,е стигнал до извода,че процесният магазин е бил лична собственост на бившия съпруг Т. Т. ,и че Г. Т. не е била собственик на имота към момента на извършената с нот.акт №43/2010г. покупко-продажба,по която го продала на И. Х..В резултат на това,съдът е приел,че сделката не е породила вещно-правния си ефект и купувачът И. Х. не е станала негов собственик. Освен това,съдът е посочил,че междувременно с влязло в сила решение по в.гр.д.№116/2013г.г. по описа на Великотърновски апелативен съд,сключеният между Т. Т.-бившия съпруг на ответницата Г. Т. и ищците М. Р. и С. А. предварителен договор за продажба на процесния имот е бил обявен за окончателен,което е постановено при участието на И. Х. като третото лице помагач на ответника,който факт следва да бъде зачетен на основание член 235,ал.3 ГПК.

По касационната жалба на Г. Д. Т.:

Подадената касационна жалба е процесуално недопустима.

С въззивното решение е постановено обезсилване на допълнително решение №1473/23.11.2016г.,постановено по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд,с което се признава за установено по отношение на Г. Д. Т.,че И. И. Х. не е придобил правото на собственост върху недвижим имот-магазин с идентификатор 63427.2.5562.1.10 с площ 37,70 кв.м,находящ се в партерния етаж на двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица] е прекратено производството по делото по отношение на ответницата Г. Д. Т..Следователно,след като с така постановеното въззивно решение е прекратено производството по предявения от М. Р. и С. Р. против ответницата Г. Д. Т.,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,в патримониума на същата нищо не се променя.Както правото на иск,така и правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването.За ищеца и ответника той е различен и се състои в това,че решението е според обжалващия изцяло или частично неизгодно за обжалващия.В настоящия случай,не е налице интерес от обжалване на въззивното решение за ответницата Г. Д. Т.,тъй с въззивното решение е прекратено исковото производство срещу нея и така постановеното решение не е неизгодно за ответницата,а напротив,слага край на производството срещу същата.

С оглед изложеното,подадената от Г. Д. Т. касационна жалба против обжалваното въззивно решение,следва са се остави без разглеждане,поради липса на интерес от обжалване.

По частната жалба на Г. Д. Т.:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената частна жалба е основателна.

С определение №750 от 01.06.2017г. на Русенски окръжен съд по в.гр.д.№ 132/2017г. по описа на съда,постановено в производство по реда на член 248 ГПК,е оставена без уважение молбата на Г. Д. Т.,за допълване на въззивното решение,в частта за разноските.Съдът е посочил,че с молбата си Г. Д. Т. е поискала да присъди направените от нея разноски по делото пред първата съдебна инстанция.Съдът е приел,че така направеното искане е недопустимо във въззивното прозводство,като е изложил доводи,че тя не е поискала от районния съд да й присъди нейните,направени в първоинстанционното производство разноски преди постановяване на определението му по член 248 ГПК,нито е искала допълнително произнасяне по реда на член 248 ГПК.

Тези изводи на въззивния съд са неправилни.С постановеното възззивно решение,е обезсилено допълнително решение №1473/23.11.2016г.,постановено по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд,с което е признато за установено,по отношение на Г. Д. Т.,че И. И. Х. не е придобил правото на собственост върху описания в решението недвижим имот и е прекратено производството по отношение на ответницата Г. Д. Т..Съгласно разпоредбата на член 78,ал.4 ГПК,ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.Ето защо,след като въззивният съд се е произнесъл по същество и е прекратил производството по делото срещу ответницата Г. Т.,за което е изложил доводи в решаващите си мотиви,посочени по-горе,същият е следвало да присъди поисканите и направени разноски от тази страна за цялото развило се съдебно производство.В случая,жалбоподателката Г. Д. Т.,е поискала присъждането на разноски,направени от нея пред първоинстанционния съд,които при този различен резултат от изхода на спора,според постановеното с въззивното решение по отношение на нея,е следвало да бъдат присъдени.

Видно от данните по делото пред първоинстанционния съд ответницата Г. Т.,чрез пълномощника си адвокат Б. е поискала в проведеното съдебно заседание на 13.04.2016г. по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд/лист 169 от делото/,да й се присъдят направените по делото разноски,които съгласно приложения списък на разноските на лист 132 от делото са в размер на 1000 лева и представляват заплатеното от нея адвокатско възнаграждение,съгласно приложения на лист 71 договор за правна защита и съдействие.

Ето защо,обжалваното въззивно определение,в частта,с която се оставя без уважение молбата на Г. Д. Т. за допълване на въззивното решение,в частта му разноските,следва да бъде отменено и при този изход на делото,следва да й се присъдят поисканите и направени разноски в производството по делото.

По жалбата на И. И. Х.:

В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията му до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като формулира:

• в точки 1-5 от същото правни въпроси относно:правното значение и последици от споразумението по член 51 СК,за заместването от правоприемника изцяло праводателя му,за действието на постановеното решение по отношение на трето лице помагач,за които според него е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.

Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така посочените от касатора правни въпроси са неотносими към същите и не са обусловили правните изводи на съда.Същото се отнася и до формулираните от касатора въпроси в точка 9 и 10 от изложението му,свързани с преустройство на реституиран имот,част от който е процесния,както и условията за настъпване на реституционния ефект по реда на ЗВСНМРСА.

Във връзка с групата въпроси,посочени от касатора в точка 7,8 и 9 от изложението му,отнасящи се до задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически изводи по съществото на спора,да се произнесе по спорния предмет на делото,след като обсъди всички доказателства и доводи на страните,при съблюдаване на изложеното във въззивната жалба,касационният съд намира,че с оглед приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,разрешаването на тези въпроси не е в противоречие,а напротив в съответствие в тази връзка със задължителната практика на ВКС.

В началото на изложението си,касаторът твърди,че обжалваното решение е нищожно,тъй като е постановено от незаконен състав.Изложени са доводи,че въззивният съд извън неговата компетентност е изпратил делото на първоинстанционнния съд за произнасяне с допълнително решение по реда на член 250 ГПК.Тези доводи са неоснователни,тъй като видно от отразеното в мотивите на решение №1473/23.11.2016г. по гр.д.№5530/2010г. по описа на Русенски районен съд,ХІгр.с.,производството по член 250 ГПК е образувано по молба на Г. Д. Т..

С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

По частната жалба на И. И. Х.:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената частна жалба е неоснователна.

С определението си,постановено в производството по член 248 ГПК по делото,въззивният съд допълва решение №150/29.03.2017г. по гр.д.№132/2017г. по описа на съда,като осъжда И. И. Х. да заплати на М. Г. Р. и С. П. Р. сумата от 1 149 лева разноски по делото,направени за тази инстанция.Съдът е изложил доводи,че дължимия размер на разноските,представляващи адвокатско възнаграждение,се определя според редакцията на член 7,ал.2 ,т.4 от Наредбата на адвокатските възнаграждения,като така определения от съда размер е съобразен с искането на ответника по молбата И. Х. за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност,което е уважено видно от изложеното с мотивите на постановеното въззивно решение.

Тези изводи на въззивния съд са правилни и кореспондират на приетото с въззивното решение,което е било уважено и искането на настоящия жалбоподател за прекомерност на поисканите разноски.Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,тъй като предявеният отрицателен установителен иск срещу него е бил уважен и съгласно член 78,ал.1 СК,правилно съдът е присъдил поисканите и направени от ищците разноски по делото,като ирелевантни са аргументите на жалбоподателя Х. за това,че производството по делото срещу ответницата Г. Т. е било прекратено.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд