Определение № 198 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Производството по гр. д. № 2137/2021 г. на Софийския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на ищците в първоинстанционното производство В. П. С., Е. М. Г., Т. М. И., Д. Д. С., Д. Д. С., В. Р. Х. и В. Н. Р., и на ответника по исковете „И. пропърти инвестмънтс С.“ ЕАД, срещу решение от 17.02.2021 г., допълнено с решение от 09.04.2021 г., по гр. д. № 14246/2019 г. на Софийския градски съд. С решение № 86/20.01.2022 г. по гр. д. № 2137/2021 г. Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваните решения. В мотивите към съдебния акт съдът е посочил, че поради неоснователността и на двете въззивни жалби разноските за производството пред въззивната инстанция следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Това решение е съобщено на процесуалния представител на ищците на 07.02.2022 г. На 18.02.2022 г. - в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК, ищците са подали молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските с искане да им се присъдят сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция за предоставената защита срещу подадената от другата страна въззивна жалба. С определение № 938/05.04.2022 г. по гр. д. № 2137/2021 г. Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Съдът е посочил, че съобразно представените по делото пълномощни и договори за правна защита и съдействие адвокатите на страните са били упълномощавани за извършване на процесуални действия пред въззивната инстанция, изразяващи се както в подаване на въззивни жалби, така и в изготвяне на отговори на въззивната жалба на противната страна, така и за процесуално представителство в съдебно заседание пред въззивния съд. Никъде не е отразено ищците да са упълномощавали процесуалните си представители отделно за поддържане на подадената от тях жалба и отделно - за защита срещу жалбата на ответното дружество. Поради това, след като е приел, че както жалбата на ищците, така и тази на ответника са неоснователни, съдът е постановил разноските на страните за въззивната инстанция да останат в тяхна тежест така, както са направени. По тези съображения е приел, че не са налице основания за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Представят изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване и цитират съдебна практика. От ответника „И. пропърти инвестмънтс С.“ ЕАД е получен писмен отговор със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, а по същество частната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, насочена е срещу определение на въззивния съд за изменяне на въззивно решение в частта за разноските, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно приетото в т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо към преценката за редовността ѝ са неотносими изискванията за редовност на частните касационни жалби, включително не се изисква представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. При разглеждане на частната жалба по същество Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: С молба вх. № 296636/24.03.2021 г. ищците са уточнили подадената от тях въззивна жалба в смисъл, че обжалват първоинстанционното решение само в частите, с които исковете им са отхвърлени поради уважаване на противопоставено от ответника възражение за прихващане. Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени. Ищците В. С., Е. Г. и Т. И. са сключили с адв. Р. на 01.03.2021 г. договори за правна защита и съдействие с предмет подаване на отговор на въззивна жалба, подадена от ответника, като е уговорено възнаграждение за осъществяване предмета на договора в размер на по 900 лева, заплатено при подписване на договора, който изпълнява функцията на разписка за платената сума. Ищцата Д. С. е сключила с адв. Р. на 01.03.2021 г. договор за правна защита и съдействие с предмет подаване на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, подадена от ответника, като е уговорено възнаграждение за осъществяване предмета на договора в размер на 900 лева, заплатено при подписване на договора, който изпълнява функцията на разписка за платената сума. Ищецът Д. С. е сключил с адв. П. на 01.03.2021 г. договор за правна защита и съдействие с предмет подаване на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, подадена от ответника, като е уговорено възнаграждение за осъществяване предмета на договора в размер на 1 500 лева, заплатено при подписване на договора, който изпълнява функцията на разписка за платената сума. Ищецът В. Х. е сключил с адв. П. на 01.03.2021 г. договор за правна защита и съдействие с предмет подаване на отговор на въззивна жалба, подадена от ответника, като е уговорено възнаграждение за осъществяване предмета на договора в размер на 1 500 лева, заплатено при подписване на договора, който изпълнява функцията на разписка за платената сума. Ищецът В. Р. е сключил с адв. П. на 01.03.2021 г. договор за правна защита и съдействие с предмет подаване на отговор на въззивна жалба, подадена от ответника, като е уговорено възнаграждение за осъществяване предмета на договора в размер на 1 500 лева, заплатено при подписване на договора, който изпълнява функцията на разписка за платената сума. Видно от изложеното, сторените от В. С., Е. Г., Т. И., В. Х. и В. Ружеков разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение са за защита срещу въззивната жалба, подадена от ответника. Тъй като същата не е уважена, те имат вземане за тези разноски, което следва да бъде уважено, като се прецени и направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от В. С., Е. Г. и Т. И., са уважени в размер на по 1 839.03 лева, а тези по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - по 264.35 лева, или общо - по 2 103.38 лева. Това е и обжалваемият интерес по въззивната жалба на ответника, релевантен при произнасяне по искането за присъждане на разноски. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лева. Оттук следва, че при осъществено процесуално представителство, както е в разглеждания сега случай, посочената редукция не се прилага. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лева възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева, което в случая прави 377.24 лева. В този размер и следва да бъдат присъдени на посочените ищци сторените от тях разноски за въззивното производство предвид основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като защитата, осъществена от процесуалния им представител адв. Р., е идентична за всички тях, доколкото вземанията им произтичат от един и същи фактически състав - собственост, възстановена по реда на ЗВСОНИ, и забава в заплащането на обезщетението за ползването на съсобствения имот, както и предвид фактическата и правна сложност на спора, пренесен за разрешаване във въззивната инстанция. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от В. Х., е уважен в размер на 30 086.24 лева, а този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в размер на 4 323.57 лева, или общо 34 409.81 лева. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 лева до 100 000 лева възнаграждението е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, което в случая прави 1 562.29 лева. Сторените от Х. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство са в размер под минималния съобразно наредбата, поради което следва да му бъдат присъдени в пълния размер от 1 500 лева. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от В. Ружеков, е уважен в размер на 30 367.80 лева, а този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в размер на 4 364.03 лева, или общо 34 731.83 лева. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 лева до 100 000 лева възнаграждението е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, което в случая прави 1 571.95 лева. Сторените от Р. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство са в размер под минималния съобразно наредбата, поради което следва да му бъдат присъдени в пълния размер от 1 500 лева. Сторените от ищците Д. С. и Д. С. разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение са за подаване на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, подадена от ответника. Видно от договорите за правна защита и съдействие, не е направено разграничение каква част от възнаграждението е за защита по собствената жалба и каква част - за защита по жалбата на насрещната страна. В този случай съгласно съдебната практика, на която жалбоподателите се позовават - определение № 336/07.05.2013 г. по ч. т. д. № 638/2012 г. на ВКС, II-ро т. о., заплатеното възнаграждение следва да се разпредели съразмерно. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Д. С., е уважен в размер на 5 518.40 лева и е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане до размер от 5 636.31 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен в размер на 793.05 лева. Или исковете са уважени в общ размер от 6 311.45 лева. Това е и обжалваемият интерес по въззивната жалба на ответника. Видно от молба вх. № 296636/24.03.2021 г. С. е обжалвала първоинстанционното решение поради уваженото възражение за прихващане в размер на 117.91 лева и това е обжалваемият интерес по собствената ѝ въззивна жалба. Общият по двете жалби обжалваем интерес възлиза на 6 429.36 лева, за който С. е заплатила адвокатско възнаграждение в общ размер 900 лева. От него, при разпределянето по съразмерност, 16.50 лева са за защита по собствената на ищцата въззивна жалба, които не ѝ се дължат предвид неоснователността на жалбата, а 883.49 лева са за защита срещу въззивната жалба на ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5 000 до 10 000 лева възнаграждението е 580 лева + 5 % за горницата над 5 000 лева, и предвид основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК по вече изложените съображения, на С. се дължи сумата 645.57 лева, която следва да ѝ бъде присъдена. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Д. С., е уважен в размер на 30 649.34 лева и е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане до размер от 31 304.19 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен в размер на 4 404.05 лева. Или исковете са уважени в общ размер от 35 053.39 лева. Това е и обжалваемият интерес по въззивната жалба на ответника. Видно от молба вх. № 296636/24.03.2021 г. С. е обжалвал първоинстанционното решение поради уваженото възражение за прихващане в размер на 654.85 лева, или това е обжалваемият интерес по подадената от него въззивна жалба. Общият по двете жалби обжалваем интерес възлиза на 35 708.24 лева, за който С. е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер 1 500 лева. От него, при разпределянето по съразмерност, 27.50 лева са за защита по собствената на ищеца въззивна жалба, които не му се дължат предвид неоснователността на жалбата, а 1 472.49 лева са за защита срещу въззивната жалба на ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 до 100 000 лева възнаграждението е 830 лева + 3 % за горницата над 10 000 лева, на С. се дължи сумата 1581.60 лева. Тъй като сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по приетата за неоснователна жалба на насрещната страна са в размер под минималния съобразно наредбата, те следва да му бъдат присъдени в пълния размер от 1 472.49 лева. В обобщение - като неправилно, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което в полза на ищците бъдат присъдени разноски за въззивното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение по жалбата на насрещната страна, в посочените в настоящите мотиви размери. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.