Определение № 4 от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 240/2021 г.

Производството е образувано по частна жалба с вх. №66050/29.07.21 г. на адвокат К. С. П., особен представител на Б. М. М., срещу разпореждане от 19.07.2021 г. по гр. дело №240/2021 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е посочено, че депозитът за особения представител е определен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба следва да бъде върната като недопустима, тъй като разпореждането, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване. Това е така, защото с разпореждания се решават само процедурни въпроси във връзка с администриране на делото. Разграничението на определенията и разпорежданията е проведено с оглед едноличното произнасяне по съответния процесуален въпрос. Съобразно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона. В случая обжалваното разпореждане не попада в приложното поле на тази разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.