Решение № 5427 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. срещу решение № 4131/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 868/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на К. против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/16.09.2025 г., издадена от директор на ДСП - гр. Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0080/08.10.2025 г. на директора на РДСП Велико Търново.. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Прави искане касационният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата срещу заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица. Ответникът по касация директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Е. К. К. срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/16.09.2025 г., издадена от директор на ДСП - гр. Горна Оряховица, с която на основание чл.25, ал.1 от Закона за хората с увреждания, чл.65, ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с уврежданията административният орган е прекратил месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ на лицето. В тази заповед е посочено, че е издадена на основание чл.66 ал.5 т.2 от ППЗХУ – промяна в обстоятелствата. Получе служебно ново ЕР на НЕЛК. Месечната финансова подкрепа е отпусната на К. въз основа на Експертно решение (ЕР) № 90064 от зас. № 174 от 01.10.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р С. Христов“ ЕООД, гр. Севлиево, с което при преосвидетелстване по документи му е определена ТНР 75 %, без чужда помощ, дата инв. 06.05.2006., със срок 01.10.2026 г.. Касаторът е подал до директора на ДСП – Горна Оряховица заявление-декларация с вх. № 3ХУ-И0/Д-ВТ/ГО/397/05.03.2025 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Такава е изготвена на 26.03.2025 г. с положителна оценка за отпускане на месечна финансова подкрепа на заявителя. Със Заповед № 3ХУ-И0/Д-ВТ/ГО/397/27.03.2025 г., издадена от директора на ДСП – Горна Оряховица, на Е. К. К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева, считано от 01.03.2025 г. до 31.10.2026 г. К. е обжалвал горепосоченото ЕР на ТЕЛК и с Експертно решение (ЕР) № 92504 от засед. № 128 от 06.08.2025г. на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ е потвърдена ТНР 75 %, без чужда помощ, дата инв. 06.05.2006., със срок 01.10.2026г. С писмо изх. № I-10508/15.08.2025г. на НЕЛК е изпратила до ДСП – Горна Оряховица ЕР № 92504/128/06.08.2025г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК и на К. е определена 75% ТНР с водеща диагноза „[диагноза]“. Въз основа на ЕР на НЕЛК е издадена обжалваната пред първата инстанция заповед, с която е прекратена месечната финансова подкрепа на лицето на основание чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, тъй като е налице промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, а именно получено служебно ново ЕР на НЕЛК. Тази заповед е оспорена от К. и потвърдена с Решение № 04-РД06-0080/08.10.2025 г. на директора на РДСП Велико Търново. С писмо изх. № 0402-94Е-00-1526/20.08.2025г. на ДСП Горна Оряховица Е. К. К. е уведомен за постъпилото в ДСП ЕР на НЕЛК, както и за необходимостта от подаване на заявление-декларация по образец за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и на формуляр за самооценка на лице с увреждане. Касаторът е подал в срок до директора на ДСП – Горна Оряховица заявление-декларация с вх. № 3ХУ-И0/Д-ВТ/ГО/1455/06.10.2025 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. С нова Заповед № 3ХУ-И0/Д-ВТ/ГО/1455/ФП/15.10.2025 г., издадена от директора на ДСП – Горна Оряховица, на Е. К. К. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ за периода считано от 01.09.2025 г. до 30.09.2025 г. и съответно от 01.10.2025 г. до 31.10.2026 г. в размер на 95.70 лева месечно. Тази заповед е връчена на К. на 31.10.2025 г. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е счел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се съгласно чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържание, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че на практика се оспорва единствено прекратяването на финансовата подкрепа, ефектът на което бил заличен с последвалата Заповед № 3ХУ-И0/Д-ВТ/ГО/1455/ФП/15.10.2025 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът при установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, следвало да ги прецени към момента на приключване на устните състезания. Издадената в последствие заповед се явявала такова обстоятелство, като финансовата подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ била определена в същия размер и не бил налице период, в рамките на който Е. К. К. да е бил лишен от финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. С оглед на извършения анализ на приложимите правни норми съдът е отхвърлил жалбата на К. като неоснователна като е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми, процесуалните правила и целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В чл. 66, ал. 5 от ППЗХУ е посочено, че месечната финансова подкрепа се прекратява в следните две хипотези: 1. извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ и 2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. Спорният по делото въпрос се свежда до това настъпила ли е към 16.09.2025 г. (датата на издаване на оспорения акт) промяна в обстоятелствата, при които на К. е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ и съответно налице ли е основание по см. на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ за нейното прекратяване. В случая предоставената на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по реда на ЗХУ се основава на издадено ЕР на ТЕЛК № 90064 от 01.10.2024 г.. Действително по жалба на освидетелстваното лице това експертно решение е било предмет на разглеждане с Експертно решение на НЕЛК № 92504/128/06.08.2025г., с което обаче е потвърдено ЕР на ТЕЛК и на К. е определена 75% ТНР. Изрично в разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето е регламентирано, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. По несъмнен и категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на издаване на процесната заповед не е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, за определяне на различна степен ТНР, водеща до отпадане на условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа на К.. Напротив налице е експертно решение, с което е потвърден процентът ТНР, което обуславя отпускането на финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Получаването служебно на това решение от ДСП Горна Оряховица обаче не може да се квалифицира като промяна в условията при които е отпусната финансовата подкрепа. Не е налице и хипотезата на чл. 66, ал. 5, т. 1 от ППЗХУ във връзка с чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗХУ, тъй като не е налице издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение. Ето защо необосновано, с оглед представените доказателствата, а от там без фактическо основание т.е. в нарушение на материалния закон, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Горна Оряховица е приел наличието на промяна на обстоятелствата, при която на К. е била отпусната месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, обуславяща нейното прекратяване на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, считано от 01.09.2025 г. По изложените съображения съдът приема, че Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/16.09.2025 г., издадена от директор на ДСП - гр. Горна Оряховица се явява незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон и неговата цел и е следвало да бъде отменена. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил решение в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл.209 т.3 от АПК. Следва да се посочи, че издадената Заповед № 3ХУ-И0/Д-ВТ/ГО/1455/ФП/15.10.2025 г., издадена от директора на ДСП – Горна Оряховица действително заличава действието на предходната заповед, от гледна точка на възстановяване на финансовата подкрепа за касатора, но това не може да се приеме за основание за отхвърлянето на жалбата му. С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна и липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/16.09.2025 г., издадена от директор на ДСП - гр. Горна Оряховица следва да бъде отменена. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК ЮЛ в структурата на което е ответника следва да заплати държавна такса от 15,34 евро за образуване на касационното производство в полза на Върховен административен съд, тъй като оспорващия е освободена от задължение за нейното заплащане на основание чл.227а ал.2 от АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,