Определение № 318 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2792/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2080/30.03.2022 г. – в частта ѝ, подадена от А. В. В. срещу определение № 114/09.03.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 62/2022 г. на Варненския апелативен съд, – в частта, с която е прекратено производството по същото дело в частта му по частната жалба с вх. № 18986/27.09.2021 г., подадена от същия жалбоподател А. В. срещу определение № 3063/31.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 1960/2021 г. на Варненския окръжен съд. Частната жалба с вх. № 2080/30.03.2022 г. – в частта ѝ, подадена от жалбоподателя А. В., по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на обжалване част от определението на апелативния съд, преграждаща по-нататъшното развитие на образуваното пред него частно въззивно гр. производство по отношение на жалбоподателя (в останалата ѝ част, подадена от други жалбоподатели, частната жалба с вх. № 2080/30.03.2022 г. е върната с влязло в сила разпореждане на апелативния съд). В жалбата се излагат бланкетни оплаквания на жалбоподателя А. В. за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваната от него прекратителна част на определение № 114/09.03.2022 г. Поддържа се, че прекратяването на производството по частната му жалба с вх. № 18986/27.09.2021 г. било постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, без да се сочат конкретни пороци. Също бланкетно, като неправилен се сочи изводът на апелативния съд, че жалбоподателят А. В. не е процесуално легитимиран да обжалва определението на окръжния съд, с което жалбата на другите жалбоподатели е оставена без разглеждане. В тази връзка се поддържа, че апелативният съд извършил отказ от правосъдие. Ответникът по частната жалба Софийският университет (СУ) „Св. Климент охридски“ в отговора си излага съображения и доводи за неоснователност на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 2080/30.03.2022 г. – в частта ѝ, подадена от А. В., е неоснователна по следните съображения: С процесуалното право да обжалва с частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК определението на съда, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, разполага само тази страна в производството, чийто процесуален път за защита е преграден. Конкретно в хипотезата на оставена без разглеждане или върната жалба, с правото да обжалва преграждащия съдебния акт (определение или разпореждане) разполага единствено лицето, което е подало оставената без разглеждане или върната жалба, респ. – негов процесуален правоприемник по чл. 227 от ГПК. Съгласно процесуалната забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК („освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд“), това право на частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК не може да бъде упражнено от друго лице, включително – от друга страна в същото производство, тъй като тя не разполага с процесуалноправна легитимация за това. В случая производството по възз. гр. дело № 1960/2021 г. на Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от длъжниците в изпълнителното производство И. Х. С., Р. Д. А., Я. Я. А., И. Я. С. и М. Я. Т., срещу извършен на 15.04.2021 г., „обратен въвод във владение“ на СУ „Св. Климент охридски“ в имота, предмет на принудителното изпълнение по изп. дело № .... по описа на ЧСИ С. К.-Д.. С определение № 3063/31.08.2021 г. окръжният съд е оставил без разглеждане тази жалба на длъжниците и е прекратил производството по нея. В течение на съдебното производство е починала жалбоподателката Р. А., като неин единствен наследник и процесуален правоприемник по чл. 227 от ГПК е жалбоподателката Я. А.. Макар и да е страна – взискател в изпълнителното производство, жалбоподателят по настоящото дело А. В. не е подал жалба срещу „обратния въвод“ от 15.04.2021 г., нито пък е процесуален правоприемник на починалата жалбоподателка. При това положение и по изложените съображения, основаващи се на процесуалната забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят А. В. не разполага с процесуалноправна легитимация да обжалва преграждащото определение № 3063/31.08.2021 г., с което окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата на длъжниците в изпълнителното производство (а не негова жалба), поради което частната му жалба с вх. № 18986/27.09.2021 г. е процесуално недопустима. Като е прекратил производството по тази недопустима частна жалба с обжалваната в настоящото производство част на определение № 114/09.03.2022 г., апелативният съд е постановил валиден, процесуално допустим и правилен съдебен акт, изцяло съобразен с процесуалната забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, поради което бланкетните оплаквания на жалбоподателя за допуснати закононарушения и извършен отказ от правосъдие, са напълно неоснователни. В заключение – определение № 114/09.03.2022 г. следва да бъде потвърдено в обжалваната от А. В. част. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото частно гражданско производство пред ВКС, а именно – сумата 200 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение