Определение № 4219 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Предмет на разглеждане е частна касационна жалба № 4968 от 26.09.2023 г., подадена от „В. А. М.“ Е.- [населено място] против определение № 476 от 29.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС. С посоченото определение въззивният съд е потвърдил определение № 574 от 01.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 63/2023 г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е върната частната жалба на „В. А. М.“ Е., входирана с вх. № 4641/09.05.2023 г. против определение №418/20.04.2023 г., с което е отказано допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат по делото; потвърдил е определение № 618 от 13.06.2023 г., постановено по в. гр. д. №63/2023 г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 5884/09.06.2023 г. на „В. А. М.“ Е. за възстановяване на срока за изправяне на въззивна частна жалба вх. № 4641/09.05.2023 г. на ВТОС, като просрочена; потвърдил е определение № 721 от 10.07.2023 г., постановено по в. гр. д. №63/2023 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната въззивната частна жалба заведена с вх. № 6132/16.06.2023 г. и подадена от „В. А. М.“ Е. против определение № 574/01.06.2023 г. по в. гр. д. №63/2023 г. на ВТОС. В частната касационна жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, защото, според жалбоподателя, е невъзможно по гореописаните три жалби да има произнасяне по едно дело. По така подадената частна касационна жалба настоящата касационна инстанция съобрази следното: Производството по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС е образувано по три частни жалби на „В. А. М.“ Е.- [населено място] с вх.№ 7397 от 24.07.2023 г. срещу определение № 721 от 10.07.2023 г.; вх.№ 6719 от 03.07.2023 г. срещу определение № 618 от 13.06.2023 г. и вх.№ 2337 от 04.05.2023 г. срещу определение № 418 от 20.04.2023 г., всички актове, постановени по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на ВТОС. С определение № 476 от 29.08.2023 г. по делото апелативният съд е потвърдил обжалваните три определения на Окръжен съд – Велико Търново. Предмет на производството пред Окръжен съд – Велико Търново е обжалване на действията на съдебния изпълнител съгласно разпоредбата на чл. 435 и сл. ГПК по изп. дело № 172/2022 година на ЧСИ Р. К., в което жалбоподателят е страна в качеството на длъжник. При обжалване на действията на ЧСИ по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция – Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Производството е контролно-отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие (например публична продан, въвод и т. н.). Ето защо, при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК в това производство съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда като решението не подлежи на обжалване. Съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона. Подобен триинстанционен ред за производството по чл. 435 - 438 ГПК законът не предвижда. В мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, също е прието, че производството по чл. 435 и сл. от ГПК е контролно-отменително. В тези случаи, когато окръжният съд прекрати производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, не подлежи на касационно обжалване следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. След като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС – Определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. дело № 949/2017 г. на IV ГО, Определение № 129/11.02.2011 г. по ч. търг. дело № 88/2011 г. на I ТО, Определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. дело № 926/2017 г. на IV ГО, Определение № 823 от 26.02.2024 г. на IV ГО, Определение № 2586 от 19.09.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3314/2023 г. на IV ГО и други. Същите аргументи са относими и спрямо обжалваното въззивно определение. Последното е съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл. 274, ал. 4 ГПК доколкото потвърдените с него съдебни актове се постановени от Окръжен съд – Велико Търново в производство по чл. 435 и сл. ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Тъй като решенията на съда по чл. 435 ГПК и по чл. 463 ГПК не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК, то определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд, с което е върната частната жалба на „В. А. М. Е.“, входирана с вх. № 4641/09.05.2023 г., против определение №418/20.04.2023 г., с което е отказано допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат по делото; с което е потвърдено определение № 618 от 13.06.2023 г., постановено по в. гр. д. №63/2023 г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 5884/09.06.2023 г. на „В. А. М.“ Е. за възстановяване на срока за изправяне на въззивна частна жалба вх. №4641/09.05.2023 г. на ВТОС, като просрочена; с което е потвърдено определение № 721 от 10.07.2023 г., постановено по в. гр. д. №63/2023 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната въззивната частна жалба, заведена с вх. № 6132/16.06.2023 г. и подадена от „В. А. М.“ Е. против определение № 574/01.06.2023 г. по в. гр. д. №63/2023 г. на ВТОС, не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС, III г. о. приема, че подадената против посоченото определение частна касационна жалба е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което следва да се остави без разглеждане. В същото време съдът държи да подчертае, че поредното неизпълнение на указанията на съда и създаване на верига от нередовни частни жалби води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в разрез със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на нередовна жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д.№ 1149/09 г. на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. В случая на жалбоподателите следва да бъде указано, че правната възможност да се подава поредица от нередовни жалби е недопустимо да се използва за постигане на нелегитимна цел, каквато е протакането на делото. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по см. чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, включително когато страна шиканира и се опитва да попречи на развитието на производството - К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Ш. с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., К. с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. Доколкото настоящото производство е образувано при невнесена от жалбоподателя държавна такса за касационно обжалване, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение