Определение № 8563 от 07.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7520/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Б. К., чрез адв. Б. Господинова, против определение № 9407/16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2158/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и спиране изпълнението на оспорения административен акт. Ответната страна – изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - пето отделение, тричленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без уважение искането на К. Б. К. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ЧР-34-2 от 03.07.2026 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Посочено е, че К. Б. К. твърди, че вредата, която ще понесе се състои в това, че чрез уволнението й се причиняват вреди върху доброто й име в обществото, върху честта и достойнството й с оглед разпространената в медиите информация относно уволнението ѝ и "незаконното строителство в Баба Алино". К. твърдяла, че отстраняването й от работа, чрез допускане на предварително изпълнение на наказанието „уволнение“, утвърждавало у обществото основателността на обвиненията против наказаното лице, които в конкретния случай се състоят в подпомагането на извършването на незаконно строителство. Съответно спирането на изпълнението на заповедта би променило в обратна посока създадената обществена нагласа спрямо нея. За да постанови обжалваното определение, административният съд приел, че в така направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта не са посочени обстоятелства от категорията на визираните в нормата на чл. 166, ал. 2 АПК, които да водят до извод, че допуснатото по закон предварителното изпълнение на акта ще доведе до значителна или трудно поправима вреда за К. К.. По отношение на твърденията за накърняване на доброто ѝ име в обществото и изнесената негативна информация на нея в медиите, административният съд посочил, че целта на направеното искане за спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта е именно промяна на общественото мнение относно съпричастността на К. към строителството в местността „Баба Алино“ гр. Варна, но реално именно констатациите на дисциплинарно наказващият орган относно действията ѝ по преписки свързани с местността „Баба Алино“ в гр. Варна са в основата на наложеното й дисциплинарно наказание. Тези обстоятелства съответно ще бъдат проверени в хода на съдебното производство по преценката на законосъобразността на издадената заповед, поради и което е недопустимо да се проверяват в производството по чл. 166 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно правилото на чл. 97, ал. 4 от Закона за държавния служител „Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването и на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.“ Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В производството по чл. 166, ал. 2 АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да могат да се противопоставят на защитимия обществен интерес. Също така, като цяло към искането въобще не са приложени каквито и да са доказателства за настъпването на вреди по отношение на К. от предварителното изпълнение на заповедта. Следва да се посочи, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси, включително и репутацията на едно лице, но това не е достатъчно да обоснове превес на частния интерес над обществения като предпоставка за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. За да бъде уважено такова искане не е достатъчно само твърдението за наличие на вреди, а е необходимо представянето на доказателства за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В този случай искателят по чл. 166, ал. 2 АПК следва да обоснове необходимостта от спиране, като докаже наличието на засягане на свой интерес. Необходимо е да изложи всички факти и обстоятелства, на които обосновава своята претенция. Правилно административният съд е посочил, че именно констатациите на дисциплинарно наказващият орган относно действията на К. К. по преписки свързани с местността „Баба Алино“ гр. Варна са в основата на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № ЧР-34-2 от 03.07.2026 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Поради това, че посоченото е въпрос по съществото на спора и съответно тези обстоятелства ще бъдат проверени в хода на съдебното производство по преценката на законосъобразността на издадената заповед, правилно е прието, че обсъждането им и проверката на тези констатации е недопустимо в производството по чл. 166 АПК. В заключение следва да се посочи, че не са налице и нови обстоятелства, за което липсват и твърдения, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Предвид изложените съображения, обжалваното определение на АС Варна е постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, не са налице основания за неговата отмяна, поради и което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,