Определение № 1832 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2416/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименована „частна касационна жалба“) на Г. С. К. от [населено място] - чрез адв. Б. Л., срещу определение № 561 от 03.09.2024 г., постановено по в. т. д. № 41/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение, по повод подадена от „Посеви груп“ ЕООД молба за допълване на постановеното по в. т. д. № 41/2024 г. решение № 561 от 03.09.2024 г. в частта за разноските, е осъден Г. С. К. да заплати на „Посеви груп“ ЕООД допълнителни разноски по чл.78, ал.3 ГПК (адвокатско възнаграждение) за производството пред първата инстанция в размер на 2 046 лв., дължими с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустимо искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, основано на непълен списък по чл.80 ГПК, в който поради проявена небрежност насрещната страна не е отразила претендираните разноски за производството пред първата инстанция. В условията на евентуалност се излагат оплаквания за неправилност на определението - с оглед липсата на представен пред въззивната инстанция списък по чл.80 ГПК на всички направени в процеса разноски и произнасяне на съда преди изтичане на срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като определението, с което въззивният съд се е произнесъл по искане на една от страните по делото за допълване на въззивното решение с присъждане на допълнителни разноски за производството пред първата инстанция, дължими съобразно резултата от разглеждане на спора във въззивното производство, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.274, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Посеви груп“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. К., в който е изразено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. т. д. № 41/2024 г. е образувано пред Апелативен съд - София по две въззивни жалби - въззивна жалба на Г. С. К. срещу решение № 1046 от 22.08.2023 г. по т. д. № 1008/2022 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.250 ГПК е допълнено решение № 702 от 30.05.2023 г. по същото дело като са отхвърлени предявени от Г. К. против „Посеви груп“ ЕООД и „Белвю проперти“ ООД искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски в полза на „Посеви груп“ ЕООД, и въззивна жалба на „Посеви груп“ ЕООД срещу решение № 702 от 30.05.2023 г. по т. д. № 1008/2022 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявен от Г. К. против „Посеви груп“ ЕООД и „Белвю проперти“ ООД иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл по жалбите с решение № 369 от 07.06.2024 г., с което е потвърдил обжалваното от ищеца Г. К. решение № 1046 от 22.08.2023 г. и след отмяна на обжалваното от „Посеви груп“ ЕООД решение № 702 от 30.05.2023 г. е отхвърлил предявения от Г. К. против „Посеви груп“ ЕООД и „Белвю проперти“ ООД иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, присъждайки на „Посеви груп“ ЕООД направените във въззивното производство разноски за държавна такса (360 лв.) и за адвокатско възнаграждение (5 800 лв.), отразени в представен списък по чл.80 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е подадена молба от „Посеви груп“ ЕООД, с която е поискано да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските и на дружеството да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 2 046 лв. (разлика над сумата 4 154 лв. до сумата 6 200 лв.) за производството пред първата инстанция съобразно крайния изход на спора във въззивното производство. В молбата е посочено, че за производството пред първата инстанция дружеството е извършило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв., от които с първоинстанционното решение са присъдени 4 154 лв. съразмерно на отхвърлените с решението искове по чл.135, ал.1 ЗЗД, и че след като с въззивното решение е отхвърлен единственият уважен от първата инстанция иск, „Посеви груп“ ЕООД има право да получи в пълен размер разноските за първоинстанционното производство. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд - София е уважил молбата по чл.248 ГПК и е осъдил ищеца Г. К. да заплати на ответника „Посеви груп“ ЕООД допълнителни разноски за производството пред първата инстанция в размер на 2 046 лв. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е съобразил, че с първоинстанционното решение са присъдени разноски на „Посеви груп“ ЕООД за защита срещу отхвърлените с решението искове по чл.135, ал.1 ЗЗД в размер на 4 154 лв., че с въззивното решение е отхвърлен уваженият от първата инстанция иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и че в производството пред първата инстанция ищецът е представил доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв. При така установените обстоятелства и след като е констатирал, че разноските са поискани своевременно, въззивният съд е направил извод, че ищецът, чиито искове са отхвърлени изцяло, дължи на ответника „Посеви груп“ ЕООД пълния размер на разноските за производството пред първата инстанция, част от които са присъдени с потвърденото първоинстанционно решение, а остатъкът от 2 046 лв. следва да се присъди по реда на чл.248 ГПК. Обжалваното определение е допустимо и правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на определението поради липса на представен от ответника „Посеви груп“ ЕООД списък по чл.80 ГПК. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС представянето на списък по чл. 80 ГПК е условие за допустимост на молбата по чл.248 ГПК, когато с нея се иска изменение на съдебното решение в частта за разноските. В случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, надлежното сезиране с молба по чл.248 ГПК не е обвързано с изискване за представен списък по чл.80 ГПК. В случая с молбата по чл.248 ГПК „Посеви груп“ ЕООД е поискало допълване на въззивното решение в частта за разноските с присъждане на допълнителни разноски за производството пред първата инстанция, дължими като последица от постановения с въззивното решение правен резултат от разглеждане на спора - отхвърляне на предявения срещу дружеството иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че искането е за допълване на решението, неговата допустимост, както и допустимостта на постановеното в производството по чл.248 ГПК определение, не е обусловена от наличието на списък по чл.80 ГПК. Следва да се отбележи, че в открито съдебно заседание на 20.04.2023 г. пред Софийски градски съд „Посеви груп“ ЕООД е представило списък на разноските за производството пред първата инстанция. В списъка са отразени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв., като са представени и доказателства за заплащане на възнаграждението. За ответника не е съществувало задължение да посочва повторно извършените в първоинстанционното производство разноски в представения пред въззивния съд списък на разноските за въззивното производство, поради което доводите на частния жалбоподател за ненадлежно сезиране на съда в производството по чл.248 ГПК не могат да обосноват извод за недопустимост на обжалваното определение. Настоящата инстанция преценява като неоснователни и оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на постановеното от въззивния съд определение. Ответникът „Посеви груп“ ЕООД е поискал своевременно да му бъдат присъдени разноски за производството пред първата инстанция и в съответствие с разпоредбата на чл.80 ГПК е представил списък на разноските, извършени за защита срещу исковете пред първата инстанция. В производството по чл.248 ГПК въззивният съд е съобразил представения пред първоинстанционния съд списък, отразяващ в пълен размер всички извършени от дружеството разноски (адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв.) и е допълнил решението си в частта за разноските, като съобразно изхода на спора във въззивното производство е присъдил на ответника допълнителни разноски до пълния посочен в списъка размер. При своевременно направено пред първата инстанция искане за присъждане на разноски, придружено със списък по чл.80 ГПК, повторното представяне пред въззивния съд на списък за разноските пред първата инстанция, съответно включването на тези разноски в списъка по чл.80 ГПК на разноските за въззивното производство, е безпредметно. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че „ответникът по молбата и ищец по делото Г. К., уведомен за молбата, не е взел становище по същата“. От приложеното към въззивното дело съобщение с дата 14.08.2024 г. се установява, че препис от молбата по чл.248 ГПК е връчен на Г. К. на адреса на процесуалния му пълномощник адв. Б. Л. на 30.08.2024 г. На 04.09.2024 г. по делото е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата поради непосочване на претендираните допълнителни разноски в списъка по чл.80 ГПК. Обжалваното определение е постановено преди изтичане на срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК, както твърди частният жалбоподател, и по тази причина становището в отговора не е взето предвид от въззивния съд. Като се е произнесъл преди изтичане на срока за отговор, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, но според настоящата инстанция нарушението не е съществено, доколкото възражението в отговора за липса на списък по чл.80 ГПК не би могло да доведе до друг резултат от производството по чл.248 ГПК - с оглед направеното искане за допълване, а не за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение