Определение № 187 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 602/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 247, ал. 4 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. – лично (притежаваща юридическа правоспособност) и като пълномощник на С. И. С. против определение № 917/01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 330/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, 10 – ти състав. В частната жалба се правят оплаквания за нищожност (поради пълната неразбираемост на волята на съда), недопустимост (тъй като посредством поправка на очевидна фактическа грешка се цели един нищожен съдебен акт да бъде саниран) и неправилност (в производството за поправката на очевидна фактическа грешка не може да се подменя волята на съда) на обжалваното определение. Иска се то да бъде отменено. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и е допустима по правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК - съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК актът, с който се допуска поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва съдебният акт, чиято поправка се иска. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното. Предмет на жалба е цитираното определение на Апелативен съд – София, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 434 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 330/2021 г. на същия съд, като в диспозитива на определението номера на делото на първоинстанционния градски съд, по което е постановено обжалваното пред въззивния съд определение вместо „1232/19 г.“ да се чете „12223/19 г.“ С поправеното определение е потвърдено определението на Софийски градски съд (СГС) по гр. д. № 12223/2019 г. за оставяне без уважение искането на настоящите касатори за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба от 14.10.2020 г. Въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като е установил, че в диспозитива на своя акт грешно е посочил номера на делото, по което е постановено обжалваното пред него първоинстанционно определение. Затова, по свой почин я е поправил в изложения по – горе смисъл. Към жалбата липсва приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, но предвид изтъкнатите от касаторите пороци на обжалвания въззивен акт ще следва да се провери не е ли налице вероятна негова нищожност или недопустимост. Това задължение на касационния съд произтича и от мотивите, изложени към разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и произнасянето по тези въпроси не изисква страната да е релевирала такива основания за достъп до касация. Според постановките на тълкувателния акт в служебно задължение на ВКС е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на въззивните съдебни актове във всяко положение на делото, която проверка трябва да се разпростре и във фазата по селектиране на касационната жалба, вкл. частната касационна жалба. В разгледания случай липсва вероятност въззивното определение да е нищожно или недопустимо. Обжалваното определение е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на възложената му правораздавателна власт. Изготвено е в установената от закона писмена форма и е подписано. Волята на съда е изразена ясно и недвусмислено - след обявяване на определение № 434 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 330/2021 г. съставът на втората инстанция е констатирал служебно, че вместо действителния номер на делото, по което е постановено атакуваното пред него първоинстанционно определение – гр. д. № 12223/19 г., в диспозитива на акта му е вписано „гр. д. № 1232/19 г.“. Не са налице и процесуални пречки за постановяването на определението, доколкото производството по чл. 247 ГПК може да се развие и по инициатива на съда, както е в настоящата хипотеза. Посредством поправката не се санира нищожен съдебен акт (поправеното определение), нито пък се подменя волята на съда, обективирана в последното (за отказ за освобождаване на касаторите от внасяне на държавна такса по предходна тяхна частна жалба - от 14.10.2020 г.), каквито са наведените оплаквания. Предвид на изложеното касационната инстанция приема, че въззивното определение е валидно и процесуално допустимо, поради което отсъстват предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Доводите за неправилност на обжалваното определение са относими в производството по разглеждане на жалбата, което се развива обаче след допуснат касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приложно поле на които в случая не се открива. В обобщение, отсъстват предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което искането за селектиране на частната касационна жалба е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.