Определение № 465 от 09.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. К., срещу решение №147 от 11.07.2012 г. по гр. дело №279/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 7/26.03.2012 г. по гр.д. 136/2010 год. на Силистренския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [община] за признаване за установено, че договор за наем № 87/07.05.2009 г. и договор за наем № 152/16.06.2009 г. за описаните в тях общински пасища и мери не са прекратени и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] иск за сумата 39 159.74 лв. - обезщетение за ползите, от които го е лишила поради неполучаването на земеделската субсидия за 2009 г. - 2010 г. за наетите земеделски площи по двата договора за наем на общинските пасища и мери. Въззивният съд е приел, че установителните искове за съществуването на договори за наем са недопустими, защото липсва правен интерес. Правата си по договорите за наем ищецът е могъл да защити с всички осъдителни искове по ЗЗД. Съществуването на договорите за наем може да бъде установено по всяка от претенциите, включително за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, каквато е предявена и в настоящото производство. Ответникът по касационната жалба [община] оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси за това налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на преюдициално правоотношение, който е обективно съединен с иск за заплащане на парични суми. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №147 от 11.07.2012 год. по гр. дело №279/2012 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че в случая наемните правоотношения по двата договора не са преюдициални, поради което въпреки съществуването им осъдителният иск за обезщетение за пропуснатите ползи поради неполучаването на земеделската субсидия за 2009 г. - 2010 г. е отхвърлен като неоснователен, защото ищецът не е направил разходи за поддръжката на наетите имоти. Преюдициалните правоотношения са тези, от които произтичат претендираните права и без становище по тях, съдът не би могъл да се произнесе по обусловеното правоотношение. Съществуването на наемно правоотношение за общински пасища и мери само по себе си не обуславя процесното спорно право, защото земеделската субсидия се дължи при реално направени разходи за поддръжката на наетите имоти, а не и само при наличие на действащи договори за наем. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1 480 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.