Определение № 548 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 987/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 1160 от 28.04.2023г. по възз.ч.гр.д. № 1198/2022г. на САС, с което е оставена без уважение молба, вх. № 5049/06.03.2023г., за предоставяне на безплатна правна помощ, подадена във връзка с разпореждане № 46831/31.01.2023г. Според частната жалбоподателка обжалваното определение е „недопустимо и незаконосъобразно, необосновано и неправилно“, тъй като съдът е следвало да провери служебно нужните му данни.Искането е за неговата отмяна. Не е било необходимо изпълнение на процедурата за връчване на препис от частната жалба на насрещната страна. Съставът на I т.о., въз основа на доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Обжалваното определение е постановено по възз.ч.гр.д. № 1198/2022г. на САС.То е образувано по въззивна частна жалба на С. С. срещу първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на ДТ в размер на 15лв. във връзка с нейна частна жалба от 07.10.2021г.С постановеното по делото определение № 2321/19.09.2022г. обжалваният от С.С. първоинстанционен съдебен акт е потвърден. Срещу определение № 2321/19.09.2022г. е постъпила частна касационна жалба от С.С..При администрирането й са констатирани нередовности, за отстраняването на които са дадени указания (разпореждане № 3808/19.10.2022г.), в изпълнение на които е постъпила молба от С.С. (вх.№ 23772/09.11.2022г.) за освобождаване от заплащане на ДТ и за предоставяне на безплатна правна помощ.Искането за освобождаване от ДТ е оставено без уважение с определение № 3206/19.12.2022г. Срещу определение № 3206/19.12.2022г. е подадена от С.С. частна жалба, вх.№ 14 115/23.01.2023г.При администрирането й са констатирани нередовности, за отстраняването на които са дадени указания на С.С. с разпореждане № 468/31.01.2023г.: за представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 15лв., за приподписването й от адвокат с изрично пълномощно за представителство пред ВКС или от лице с юридическо образование и квалификация за представителство пред ВКС.Разпореждане № 468/31.01.2023г. е връчено на С.С. на 27.02.2023г. След това е подадена от С.С. молба, вх. № 5049/06.03.2023г., в която е обективирано искане за предоставяне на правна помощ във връзка с разпореждане № 468/31.01.2023г. Постановено е разпореждане № 1098/14.03.2023г., с което на С.С. е указано в едноседмичен срок да представи декларация по образец за материално, семейно и имотно състояние.Разпореждане № 1098/14.03.2023г. е връчено на страната на 23.03.2023г., но не са предприети никакви действия в изпълнение на дадените указания. Със сега обжалваното определение от 28.04.2023г. молбата на С.С. за предоставяне на правна помощ, вх. № 5049 от 06.03.2023г., е оставена без уважение. Въззивният съд е констатирал, че дадените указания не са изпълнени, като не е представена декларация по образец.Приел е, че искането за предоставяне на правна помощ е нередовно, поради което съдът не може да прецени изпълнението на предпоставките на чл.94 и сл.ГПК за предоставяне на правна помощ. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Правна помощ под формата на процесуално представителство (чл. 23, ал. 2 от ЗПП) се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства (чл. 23, ал. 3 ЗПП).Според константната практика на касационния съд, в тежест на страната, която иска предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК, е да докаже поддържаното основание за ползване на безплатна правна помощ, а съдът има правомощия, съгласно чл.7 ГПК, да съдейства на молителя, като му даде указания и предостави възможност да представи доказателства, необходими за извършване на преценката налице ли са предпоставките за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК. В случая въззивният съд е изпълнил произтичащото от чл.7 ГПК задължение да окаже съдействие на молителката, сега частна жалбоподателка, чрез даване на указания и предоставяне на възможност да представи декларация по образец за семейно и имуществено състояние, необходима за преценката по чл.95 ГПК. Страната не се е възползвала от предоставената възможност, като не е предприела никакви действия в изпълнение на указанията на съда и не е представила никакви доказателства за доказване на основание за предоставяне на правна помощ, за което липсват данни да са налице извинителни причини. Тъй като, при доказателствена тежест за страната, не е доказано основание за предоставянето на правна помощ, искането е неоснователно и правилно е оставено без уважение. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати дължимата за производството по частната жалба държавна такса в размер на 15лв., която не е събрана от въззивния съд при администриране на частната жалба. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: