Определение № 2550 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2024 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Т. Д. Й., понастоящем в затвора в [населено място], уточнено с молба от съдебен защитник В. Панчева – ПлАК, за отмяна на влязло в сила Определение № 1696 от 13.05.2024г., постановено по адм. дело № 225/2024г. по описа на Административен съд – Плевен. Определението като необжалвано е влязло в законна сила на 22.05.2024г. Ответната страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Със съдебния акт, чиято отмяна се иска, е върната исковата молба на Й. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за период от 28.12.2023г. до 09.01.2024г. и неоказана медицинска помощ на 29.12.2023г. и производството по делото е прекратено. С разпореждане № 1345 от 10.04.2024г. производството по така предявения иск е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, а именно да уточни размера на претендираните неимуществени вреди. С разпореждането ищецът е предупреден, че при неизпълнение на дадените от съда указания, производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането било съобщено на Т. Д. Й. на 25.04.2024г. и на процесуалния представител на ищеца на 15.04.2024г. С Определение № 1696 от 13.05.2024г. Административен съд – Плевен е констатирал, че указанията не са изпълнени в указания срок и е прекратил производството по делото в хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на участие в процеса на Т. Д. Й. - подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдените от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. В настоящия случай не е налице нито една от изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на атакуваното определение, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение