Определение № 210 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1966/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3118 от 02. 02. 2017г. на Н. Б. К. срещу определение № 123 от 16.01.2017г. по ч. в. гр. д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на касатора Н. К. от 13. 12. 2016г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 2747 от 14. 11. 2016г. по в.ч.гр.д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд, в частта за разноските по въззивната жалба на Н. К.. Същевременно срещу въззивно определение № 2747 от 14. 11. 2016г. по в.ч.гр.д. № 1978/2016г. на Варненски окръжен съд са подадени частни касационни жалба от Г. Г. К.-С., Р. Ж. С. и Н. Б. К. и по тях е образувано ч. гр. д. № 1566/2017г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., което е разпределено на същия докладчик. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр.2 ГПК определението за допълване на съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва основния акт. Воден от изложеното и на основание чл. 213 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ,