Определение № 96 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 618/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК. Подадена е от В. Л. К. молба вх. № 8427/30.10.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 761/01.07.2020 г. по гр. д. № 778/2020 г. на Плевенски районен съд, с което на основание чл.23, ал.1 СК е признато за установено по отношение на молителката, че Р. К. е изключителен собственик на следния недвижим имот, закупен с нотариален акт № 99/03.06.2019 г., т.1, н. д. № 79: УПИ ** по плана на [населено място], област П., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, три стопански постройки и всички подобрения в имота. Поддържаните основания за отмяна са по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК. Не е изложено твърдение за открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочено е, че свидетелските показания върху които е основано решението, са неистински. Твърди се също така, че молителката е била лишена от възможността да организира процесуално представителство за изготвяне на въззивна жалба срещу решението. С разпореждане от 23.03.2021 г. са дадени указания на молителката да уточни дали поддържа основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК; да посочи установена ли е по надлежен съдебен ред неистинността на показания на свидетел по делото /налице ли е влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство/; твърди ли се, че молителката е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана; не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Ответникът по молбата е подал отговор на същата, в която е посочил, че същата е недопустима, евентуално - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. В молбата като нови писмени доказателства се сочат решение № 1497/31.07.2019 г. по гр. д. № 4456/2019 г. на Плевенския районен съд, нотариален акт за покупко-продажба № 99/03.06.2019 г., т.1, н. д. № 79 и споразумение от 15.07.2020 г. между Р. и В. К.. С уточняваща молба от 14.04.2021 г. молителката е представила нотариален акт № 94, т.6, н. д. № 394/13.10.2015 г. за покупко-продажба, който не е бил представен с молбата за отмяна. Посочено е, че събраните показания на свидетеля Й. са неистински, но тази неистинност не е установена по съдебен ред, както и че е участвала лично в производството, тъй като не е имала финансова възможност да ангажира адвокатска защита. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т.10 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна и в уточняващата молба на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, изложените твърдения не покриват фактическия състав на визираното основание за отмяна. Представените препис от съдебно решение и нотариален акт № 99/03.06.2019 г. са приети като писмени доказателства. Споразумението е изготвено след датата на постановяване на съдебното решение. По същество молителката е изложила оплаквания за неправилност на решението, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Второто поддържано основание е отменителното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, като се посочва, че показанията на свидетеля Й. са неверни. Цитираната разпоредба изисква по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на свидетелски показания, които са обусловили изхода на спора. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Установяване по този ред на неистинността на показанията на свидетеля, не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. Посочва се единствено, че същите не отговарят на обективната истина. Третото въведено основание е това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Същото е обосновано от релевирано нарушаване на съдопроизводствените правила, при което страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай самата молителка излага твърдения за това, че е участвала лично в производството, но не е поискала да й бъде предоставена безплатна правна помощ. С оглед така конкретизираните основания за отмяна следва да се приеме, че същата като подадена на 30.10.2020 г. /видно от пощенското клеймо/, е и извън срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, доколкото са налице данни, че молителката е узнала за постановеното решение на 06.07.2020 г. /получено съобщение лично от страната/. В обобщение, всички изложени по-горе съображения обуславят извод за недопустимост на молбата за отмяна. С оглед изхода на делото молителката следва да заплати на ответника по молбата сумата 500 лв., представляваща направени по делото разноски /за адвокатско възнаграждение/. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,