Решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г.

Решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Е"А. срещу Решение № 673 от 6.07.2009 г. по гр. д. № 954/2008 г. на Пловдивския апелативен съд с което е оставено в сила Решение № 307 от 25.07.2008 г. по т. д. № 69/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С него са били отхвърлени предявените от "Е"А. срещу "Б"О. и "К"ЕО. (в несъстоятелност) обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 134 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да приемат, че исковете са неоснователни, съдилищата са се позовали на това, че извършеното през подозрителния плащане от "К"ИО. на "Б"О. по 4 бр. фактури не намалява масата на несъстоятелността. Ответникът по касация "Б"О., чрез процесуалния си представител и в писмена защита изразява становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация "К"ЕО. (н) не изразяват становище. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителната практика на ВКС по обуславящия въпрос: Предпоставка за уважаването на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ли е намаляването на масата на несъстоятелността в резултат от извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност изпълнение на парично задължение. Като взе предвид доводите на касатора съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и обективно съединен с него иск с посочено правно основание чл. 134 ЗЗД за сумата 6701.94 лв., както и съединен с него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1198.40 лв. Твърдението на ищеца "Е"А., легитимиращ се като кредитор с прието вземане в несъстоятелността на "К"О. (н) е, че след началната дата на неплатежоспособност - 30.10.2005 г. и до постановяване на решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ несъстоятелният длъжник, чрез четири плащания по банков път е погасил свои задължения към "Б"О. на обща стойност 6701.94 лв. Искането му е за прогласяването за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнението на паричните задължения, посочени по-горе, както и да бъде осъден ответникът "Б"О. да заплати на "К"ЕО. (н) посочената сума, ведно с обезщетение за забава. Последователно подържаната теза на "Б"ЕО. е, че извършеното плащане не нищожно, тъй като "К"ЕО. (н) е платило цената на закупена стока, заменяйки един актив (пари) срещу друг (стока). Т. е. не е налице намаление на масата на несъстоятелността. Това становище е възприел и Пловдивският окръжен съд, отхвърляйки трите обективно съединени иска. Сезиран с въззивната жалба на "Е"А., съставът на Пловдивския апелативен съд е стигнал до същия извод: По иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Както бе посочено и в определението по чл. 288 ГПК, при действието и по реда на ГПК-2007, състави на ВКС-Търговска колегия са постановили решения по чл. 290 ГПК по същия въпрос. Съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на основание чл. 290 и чл. 291 ГПК решения съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С Решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на ВКС-ТК, II т. о. и Решение № 9/01.02.2010 г. по т. д. № 536/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о., 3-членни състави на Търговска колегия на ВКС са приели, че извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност изпълнение на парично задължение е нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, като е без значение дали сделката по която е извършено е довела до намаляване масата на несъстоятелността. Настоящият съдебен състав също счита, че изразеното в цитираните решения становище е правилно, тъй като законът изрично прогласява нищожността на изпълнението без да го поставя в зависимост от естеството/последиците на самата сделка по която е извършено плащането. Поради това и чл. 292 ГПК не следва да бъде приложен по отношение на настоящето производство. ВКС ще следва на основание чл. 293, ал. 1 ГПК да отмени въззивното решение и се произнесе по съществото на спора като уважи предявеният иск. По иска с правно основание чл. 134 ЗЗД. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като основание за присъждане на сумата по главницата (извършеното плащане) и обезщетението за забава, ищецът-касатор се позовава на ретроактивното действие на нищожността. Искът, обаче е квалифициран като такъв с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД и петитумът е за присъждане на сумите в полза на несъстоятелния длъжник "К" ЕООД. С Решение № 105 от 25.11.2009 по т. д. № 90/2009 г. на настоящия съдебен състав, постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС е приел, че при уважаването на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, последиците са сходни с тези по чл. 34 ЗЗД - връщане на даденото (плащането) от несъстоятелния длъжник в масата на несъстоятелността. Доводите на процесуалния представител на касатора в с. з., че кредиторите са легитимирани да водят искове по чл. 134, ал. 1 ЗЗД нямат отношение към настоящия спор. Това е така, поради обстоятелството, че не сме изправени пред хипотезата на самостоятелно предявен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, а пред въвеждането на квалификация по чл. 134 ЗЗД, като последица от уважаването на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Такава последица сурогационният иск не може да бъде на първо място поради това, че той предполага наличието на: 1./ Действителна сделка/действие; 2./ Бездействие на длъжника (кредитор по сделката); 3./ Овластяване; 4./ Връщане на даденото в патримониума на длъжника. Както неколкократно бе посочено: действието (плащането) е нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ;не се касае за бездействие на длъжника, тъй като той не разполага със самостоятелен осъдителен иск срещу "Б"О. за връщане на платеното в изпълнение на действителната сделка по общия граждански ред (извън механизмите на несъстоятелността); не е налице овластяване; връщането не се осъществява в патримониума на длъжника, а в масата на несъстоятелността. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, привнасянето на отделни елементи от общия граждански закон - части от конструкцията на косвения и отменителния искове по чл. 134 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД като последица от специалните искове за попълване масата на несъстоятелността (без да се отчита спецификата на това производство) е недопустимо. Т. е. предявяването на иск с правно основание чл. 134 ЗЗД като последица от уважаването на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е недопустимо, поради което въззивното и първоинстанционното решения ще следва да бъдат обезсилени в тази част и производството по този иск на "Е"А. и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - прекратено. В правомощията на ВКС е да стори това с оглед разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени половината от направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно - 2100 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.