Определение № 577 от 02.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2992/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 336/30.07.15г., постановено по ч.т.д.№ 355/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частна касационна жалба вх.№ 4334/17.06.15г. против определение № 261/04.06.15г. на Пловдивския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Частният жалбоподател не е представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвидената възможност за освобождаване от внасянето на държавна такса е само по отношение на физически лица, за които е признато от съда, че не нямат достатъчно средства да я заплатят. Изложени са съображения, че нормата е със социален характер, поради което не намира приложение спрямо търговските дружества, а установеното задължение по чл.71, ал.1 ГПК за заплащане на такси не прави разграничение или изключение в зависимост от качеството на страните. Определението е правилно. В разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК изрично е посочено, че освобождаването от внасяне на такси и разноски по гражданското производство може да се приложи от съда само по отношение на физически лица. Изключение за търговски дружества не е предвидено, както и заплащането на такси и разноски не би могло да се квалифицира като нарушение на правото на защита. Именно, упражнявайки правото си жалба, дружеството е сезирано въззивната инстанция за проверка на акта на първоинстанционния съд. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. На основание чл.77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд