Определение № 9192 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 10228/02.07.2024 г. на „Атмикс Бетон“ ЕООД, със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Й. Лалова, за изменение на определение № 7687 от 20.06.2024 г. по адм. д. № 5553/2024 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. Искателят твъри, че в приложения по делото писмен отговор по подадената от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) частната жалба е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представил доказателства. Съдът е постановил определение по частната жалба, с което не се е произнесъл изрично по това искане, но в мотивите на акта е приел, че такива не се дължат за настоящото производство. Претендира изменение на определението в частта за разноските, като му бъдат присъдени разходи в размер на платено адвокатско възнаграждение съгласно представени доказателства. Насрещната страна Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощник, оспорва искането по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. Производството по адм. дело № 5553/2024 г. по описа на ВАС е образувано по частна жалба на АПИ против протоколно определение от 19.04.2024 г. по канд № 2496/2024 г. на Административен съд София - град, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано пред този съд. В постъпил писмен отговор от „Атмикс Бетон“ ЕООД по подадената частна жалба е направено изрично искане за присъждане на съдебните разноски за това производство. Към отговора е приложен списък с разноски, пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който на адвокат Й. Лалова е изплатено в момента на сключване на договора адвокатско възнаграждение за конкретното дело в размер на 650 лв. С определение № 7687 от 20.06.2024 г. по адм. д. № 5553/2024 г. ВАС е оставил в сила протоколно определение от 19.04.2024 г. по канд № 2496/2024 г. на Административен съд София - град, като в мотивите на съдебния акт са изложени изрични мотиви защо на ответника по частната жалба „Атмикс Бетон“ ЕООД не следва да се присъждат претендираните за това производство разноски. Съдебният състав е посочил, че постановеното по делото определение не разрешава спора по същество, поради което по искането на дружеството следва да се произнесе първоинстанционният съд при постановяването на акт по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 143 АПК сочи, че съдебните разходи се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), което води до извод, че отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. Дължимостта на съдебните разноски зависи от крайния резултат на делото предвид чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, защото правото на разноски за страната зависи от разрешаването на спора по същество. Чл. 81 ГПК не намира приложение в хода на производството, когато има съдебно произнасяне с акт, който не слага край на спора. Предвид изложеното, разноски за страната не следва да се присъждат преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция. В случая по дължимостта на разноските в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при разрешаването на спора по същество. Произнасянето му подлежи на проверка чрез последващ инстанционен контрол върху съдебния акт по същество. Цитираната в искането съдебна практика в обратния смисъл е неактуална. По тези искания, отправени по сходни казуси, включително и по такива, по които пълномощник е адв. Й. Лалова, практиката е трайна и еднопосочна. Предвид изложеното, молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.