Определение № 8144 от 25.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. А. против определение № 3352/09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 523/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас ( АС Бургас), с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 251004-11/11.03.2025 г. на директора на ОД на МВР - Бургас и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят обжалва определението, като развива доводи, че то е постановено при допуснати съществени материалноправни и процесуални грешки и в противоречие със закона. Счита, че съдът неправилно е приел, че му е предоставена информацията в обема, в който я е заявил и определя предоставената информация в отговор на въпросите по т.5, т. 6 и т.7 от заявлението си като отказ да се предостави обществена информация. Отговора на въпроси 1, 2, 3 и 4 от заявлението си определя като обобщен и непълен. Счита, че немотивирания отказ на органа и непълния и обобщен отговор на поставените в заявлението му въпроси, представлява отказ от произнасяне и определя правния му интерес от обжалване. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли за присъждане на разноски, списъка на които се съдържа в заключителната част на частната жалба. Ответникът - директорът на ОД на МВР- Бургас не представя становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Административен съд – Бургас е бил сезиран с жалба от А. М. А. против постановен изричен отказ за предоставяне на информация обективиран в решение № 251004-11/11.03.2025 г. на директора на ОД на МВР Бургас, издаден по негово заявление за достъп до обществена информация с рег.№ 1740481372-25.02.2025г., с която А. А. е поискал да му бъде предоставена информация по въпроси, формулирани в т.1 до т.7. Получил въпросното решение на органа, като предоставената в него информация по въпросите по т.1-4 определил като анблок и общо предоставена, по т.6 не получил информация, защото органът определил, че същата не е обществена информация, а по т.5 и т.7 приел, че по същество има отказ да му се предостави информация.. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел за установено, че в срока по чл. 28 от ЗДОИ административният орган се е произнесъл по така подаденото заявление, като е отговорил на всички поставени въпроси, поради което не е налице изричен отказ по смисъла на чл.28 ал.2 от ЗДОИ и за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване. Относно т.6 от заявлението на жалбоподателя съдът приел, че се касае за уведомление по чл.33 от ЗДОИ, което не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът е приел, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес, оставил я е без разглеждане и на основание чл.159 т.4 АПК е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Със заявление от 25.02.2025г. до директора на ОД на МВР Бургас, от частния жалбоподател е инициирано административно производство по реда на чл.24 от ЗДОИ, с което е поискано предоставяне на достъп до обществена информация, подробно описана в 7 пункта. С решение № 251004-11/11.03.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, в срока по чл. 28 от ЗДОИ информация му е била предоставена. От изложените в частната жалба доводи е видно, че частният жалбоподател не е удовлетворен от отговора в частта по т.1 до т.4, както и от непредоставянето на информация по т.5, т.6 и т.7, като твърди че това съставлява отказ да му бъде предоставена исканата информация. При проверката относно допустимостта на жалбата, съдът е обвързан от твърденията на жалбоподателя, че не е удовлетворен от определения като непълен и общ отговор в посочените части на заявлението му. Подобно оплакване е относимо към законосъобразността на постановеното от задължения орган волеизявление, но не и към допустимостта на оспорването. Спорът дали е налице мълчалив отказ, както и дали е предоставена точно заявената информация или макар и с позитивно решение е предоставена непълна информация и/или информация, която е различна от търсената със заявлението, е въпрос касаещ спора по същество. Поради това за частния жалбоподател е налице правен интерес от търсената съдебна защита, независимо от позитивния характер на административния акт. Първоинстанционният съд следва да изясни релевантните фактически и правни обстоятелства, свързани с обжалвания акт, да извърши преценка има ли формиран отказ, както твърди жалбоподателя или с решението е предоставена в цялост и конкретно наличната информация. В оспорваното определение съдът не е изложил никакви мотиви относно направения извод, че исканата информация е била предоставена на заявителя ( относно пълнотата и конкретността й), което препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспорения съдебен акт. С оглед изложеното определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне от същия съдебен състав със съдебно решение по същество на спора. По въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд с крайния съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.236 във връзка с чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение