Определение № 1732 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 28/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. К. срещу въззивно решение № 2828/09.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 14558/ 2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 19533/30.10.2024 г. по гр. д. № 4583/2024 на Софийския районен съд в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от касатора против район „Красно село“ на Столична община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1 920 лв. за оставането без работа, поради незаконното уволнение, за периода от 20.10.2023 г. до 20.11.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) каква е правната същност на правомощието на кмета по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за освобождаване на негов заместник; обезпечава ли това правомощие възможността на избрания орган на местна власт свободно и лично да подбира, заменя или освобождава свой управленски екип, включващ неговите заместници; 2) има ли това правомощие строго личен характер с оглед целта и смисъла на закона, или то може да бъде упражнявано от всяко лице, вкл. друг заместник-кмет, изпълняващ кметски правомощия по силата на общо заместване; 3) може ли правомощието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА да бъде делегирано и ако да, следва ли да това делегиране да е изрично; 4) компетентно ли е по отношение упражняване правото на уволнение на специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА лице, което не е титуляр на длъжността „кмет“ и правомощието за уволнение на специалното основание не му е възложено изрично и с нарочен акт от титуляра; 5) съставлява ли предвидената по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на лица, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, забрана относно уволнение или използване на друго основание за прекратяване на правоотношение, по което лице полага наемен труд, специално основание за закрила срещу уволнение и какви са предпоставките за преодоляване на тази закрила; следва ли съдът да прецени евентуалните обстоятелства по нарушаване на забраната с оглед хронологичната последователност на подаването на сигнал и/или оповестяването на нарушение и последвалото уволнение, както и с оглед останалите събрани по делото доказателства. Ответната страна по жалбата - Район „Красно село“ при Столична община, чрез юрисконсулт Г. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че съгласно трудов договор № РД-15/48/18.11.2019 г. между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „заместник-кмет“ на район „Красно село“ - Столична община, което е прекратено със заповед № РКС23-РД15/26/20.10.2023 г. на кмета на район „Красно село“ на основание чл. 46, ал. 1, т. 4, вр. чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от датата на връчване на заповедта - 20.10.2023 г. Заповедта е подписана от Р. Г., заместник-кмет на район „Красно село“ на Столична община, на когото е възложено да замества кмета на района за периода на неговото отсъствие, на основание заповед № РКС23-РД09-699/26.09.2023 г. С посочената заповед, издадена на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, Указ № 146 на Президента за насрочване на избори за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г., Решения на ЦИК, СОС и ОИК-СО, кметът на район „Красно село“ - Р. Р., е определил Р. Г. - заместник-кмет на район „Красно село“ да го замества при отсъствието му за периода от 27.09.2023 г. до датата на обявяване на резултатите от изборите включително (30.10.2023 г.). От съдържанието на заповедта е установено, че за времето на отсъствие на титуляра, на заместващия го заместник-кмет - Р. Г. са възложени функциите на кмет на район „Красно село“ на Столична община, в т.ч. и тези на работодател по реда и условията на чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 61 КТ. Обсъждайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, въззивният съд е приел, че освобождаването на ищеца от заеманата длъжност - заместник-кмет на район „Красно село“ на Столична община, извършено с оспорената заповед, е законно. Посочено е, че в заповедта за уволнение няма изложени конкретни мотиви, но липсата им в случая не е условие за законосъобразността й. При освобождаване на служителя – заместник-кмет на специалното основание, липсата в закона на изискване за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не нарушава гарантираното от закона право на работника на защита при уволнение. Последното се реализира само в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта (респ. - дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета на общината или района), както и дали освободеното лице заема длъжността „заместник - кмет“, за който е приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. В случая, заповедта за заместване е издадена на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА и с нея на определения заместник са възложени всички права и задължения на кмета по чл. 44, ал. 1 ЗМСМА, включително и тези на работодател (последното следва и от законовата регламентация). По този начин кметът на района е делегирал на заместника си работодателската правоспоспобност за прекратяване на трудови правоотношения за времето, в което отсъства от работа, поради ползването на задължителен отпуск за участие в избори. Предвид това, съдът е счел за безспорно, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган. В тази насока за неоснователни са счетени доводите на въззивника за невалидност на индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК) – на решение № 293 по т. 34 от дневния ред на заседание № 75/27.03.2023 г. на Столичен общински съвет за избора на арх.Р. Р. за кмет на район „Красно село“. Посочено е, че не са налице пороци на решението на Столичния общински съвет, които да обуславят неговата нищожност. Решението на СОС е прието от надлежен колективен орган, в рамките на законовата му компетентност; взето е при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решения; издадено е в писмена форма, изложени са фактическите обстоятелства и правни изводи и е ясна волята на административния орган. Спазени са административно-производствените правила; актът на СОС преследва легитимна цел - определяне на лице, което да упражнява правомощията на кмета до избора на нов, в хипотезата, при която до провеждане на редовните избори остава срок, по-малък от година. На следващо място е прието, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, не се установява да е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. За недоказани са преценени твърденията на ищеца, че с издаването на заповедта за уволнение работодателят е използвал предвидената в закона възможност по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за постигане на превратна цел - санкция и репресия за служителя, поради това, че по подаден от К. в КПКОНПИ сигнал срещу кмета е извършена проверка за злоупотреби и конфликт на интереси. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че процесната заповед отговаря на всички изисквания по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за законност на прекратяването на трудовото правоотношение – издадена е от компетентен орган и има за адресат ищеца, заемал длъжността „заместниккмет“. Направен е извод, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са изцяло неоснователни и правилно са отхвърлени от първата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на жалбата. Първите четири въпроса са свързани и касаят предпоставките и приложението на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. По тези въпроси следва да се посочи, че въззивното решение изцяло съответства на установената практика на ВКС по този вид спорове, на която се е позовал решаващият съд. Константно е приемано, че законността на уволнението, извършено на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА се предпоставя от установяване волеизявлението да е направено от лице, което е кмет (или временно изпълняващ длъжността кмет) и да е адресирано към лице, което по трудов договор заема в същата община длъжността „заместник – кмет“. И двете предпоставки в случая са приети за установени, тъй като уволнителното волеизявление е направено от лице, назначено за временно изпълняващо функциите на кмет на район „Красно село“, а адресат е служителят, заемал длъжността „заместник-кмет“. С позоваване и на тълкувателната практика на ВАС на РБ въззивният съд е посочил, че възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения - никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции; а в ал. 4 се предвижда, че кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техните правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. В случая, поради задължителното ползване на отпуск на кмета на район „Красно село“ във връзка с участието му в избори за общински съветници и за кметове на 29.10.2023 г., последният е делегирал в пълен обем административните си правомощия на заместник-кмета на район „Красно село“ – Р. Г.. Последният, въз основа на надлежно овластяване както от органа, така и от закона, в рамките на упражняваната работодателска компетентност е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Преценката на работодателя за освобождаване на заместник-кмета в разглежданата хипотеза е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираното решение № 317/29.10.2015 г. по гр. д. № 3095/2015 г., IV г. о., с което е разгледан съвсем различен случай - когато кмет, регистриран за участие в избори, не е ползвал задължителния отпуск в периода от регистрация до обявяването на изборните резултати и в този период е издал заповед за уволнение на заместник-кмет. В случая кметът на район „Красно село“ Р. Р., е определил Р. Г. - заместник-кмет на район „Красно село“, който да го замества при отсъствието му за периода от 27.09.2023 г. до датата на обявяване на резултатите от изборите включително (30.10.2023 г.) и в този период с процесната заповед е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Предвид изложеното, не са налице предпоставките на релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Последният въпрос в изложението е общотеоретичен, а отделно от това, доколкото е формулиран според защитната теза на касатора, въпросът не съответства на обстоятелствата по делото, поставя се за първи път сега и съдържа условие, което не е установено по делото. Съдът не е приемал, че възможността по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е използвана за постигане на превратна цел - санкция и репресия за ищеца поради това, че е подал сигнал срещу кмета, по който сигнал е извършена проверка за злоупотреби и конфликт на интереси. Това, което е приел съдът е, че основанието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение с лице, заемащо длъжността „заместник – кмет“; както и че в случая са били налице предпоставките за законосъобразното му упражняване. Наличието на злоупотреба с право е въпрос, свързан с конкретиката на всеки отделен случай, като установяването на евентуална злоупотреба - с оглед твърденията на ищеца, е в негова тежест, а такава злоупотреба в случая е прието, че не е установена и доказана. Предвид всичко изложено, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 75 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение