Определение № 8448 от 12.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9558/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на ТД на Митница София срещу определение № 2718 от 02.09.2024 г., постановено по адм.д. № 484/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната жалба на директора на ТД Митница София срещу решение № 2454/24.07.2024 г., постановено по адм.д. № 484/2024 г. на Административен съд Благоевград. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № ПИ-95 от 26.05.2024 г. директорът на ТД на НАП София е оставил без разглеждане жалбата на директора на ТД Митница София срещу разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК по изпълнително дело 180539603/2018 г. Изпълнителното дело е било образувано срещу Транс къмпани Ес Пи ЕООД за събиране на установени и изискуеми публични задължения, представляващи ДДС и мито. Предмет на обжалване в производството е било разпореждане на публичния изпълнител с правно основание чл. 225, ал. 1, т. 4 и т. 1 от ДОПК. Прието е, че обжалването на тези действия се извършва по реда на чл. 266 от ДОПК, който не предвижда възможността тези действия да се обжалват от взискателя. При съобразяване на това обстоятелство, директорът на ТД на НАП София е оставил жалбата без разглеждане. Срещу това решение на административния орган е била подадена жалба от директора на ТД Митница София, по която е образувано адм.д. 484 от 2024 г. С решение № 2454/24.07.2024 г., постановено по адм.д. № 484 от 2024 г., Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на директора на директора на ТД Митница София срещу решение № ПИ-95 от 06.03.2024 г. на директора на ТД на НАП София. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, съгласно който действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Срещу това съдебно решение е подадена частна жалба от директора на ТД Митница София, като при извършена проверка по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК, частната жалба е оставена без разглеждане с определение. Обоснована е недопустимост на подадената частна жалба срещу решението на съда, доколкото съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Това определение е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тази съдебна инстанция. Определението е правилно като краен резултат. В процесния случай решаващият орган е оставил без разглеждане жалбата на директора на ТД Митница София срещу разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, като решение № ПИ-95 от 26 март 2024 г. на решаващия орган е издадено на основание чл. 267, ал. 2,, т. 6 от ДОПК. Директорът на ТД Митница София в качеството си на взискател е обжалвал това решение по реда на чл. 268, ал. 1 от ДОПК, съгласно който в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. С решение № 2454 от 24 юли 2024 г., постановено по адм.д. № 484/2024 г. жалбата на директора на ТД Митница София е отхвърлена. Срещу това решение е била подадена жалба от директора на ТД Митница София. При извършената проверка по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК, правилно жалбата е оставена без разглеждане, като първоинстанционният съд е съобразил чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съгласно който решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в частната жалба за неправилно приложение от първоинстанционния съд на чл. 213а, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил проверката на редовността и допустимостта на жалбата в съответствие с чл. 213а, ал. 2 от АПК, съгласно който жалбата или протестът се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215. Съгласно чл. 215, т. 4 от АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Действително, решението на първоинстанционния съд има характера на определение, като същото би следвало да е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК. Допуснато е несъществено процесуално нарушение, което не се отразява на законосъобразността на определението, което е предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция. Определението на съда по чл. 88, ал. 3 от АПК също не подлежи на обжалване, както не подлежи на обжалване и решението по чл. 268, ал. 2 от ДОПК. При съобразяване на тези обстоятелства, определението на първоинстанционния съд е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение