Решение № 2576 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., гражданин на Сирия, подадена чрез адвокат Б. Василева, срещу решение № 7765 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1631/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чуждестранния гражданин срещу решение № 4696 от 03.09.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изложената в решението обстановка относно Сирия е формална и не кореспондира с личната бежанска история на касатора. Твърди, че ситуацията в Сирия се характеризира с наличие на безогледно насилие, което достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в държавата би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, съобразно чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета. Излага съображения, че по отношение на А. А. Б. е налице предпоставката на чл. 9, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 8 ЗУБ, с оглед актуалната обстановка в Сирия. Изразено е искане за отмяна на съдебното решение. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Б., гражданин на Сирия против решение № 4696 от 03.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Посочено е, че неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е съобразил решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., съгласно което използваните изрази „смъртното наказание“, „екзекуцията“, както и „изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител“ в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците, обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Съдът се е позовал на приложените към делото актуална справка с вх. МД-02-368 от 01.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ за страната на произход и състоянието на сигурност в Сирия, видно от които общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Според съда не е била нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като при връщане в Сирия животът или свободата на А. А. Б. няма да бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на основание на възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чуждестранния гражданин и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, като е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Б.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 01.08.2025 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал нелегално Сирия през месец юли 2024 г. с посока Турция. На територията на Република България е влязъл нелегално на 25.09.2024 г., подал е документи за закрила в ДАБ при МС. След това е заминал за Германия, като тази държава е била и крайната му цел. Подал е молба за предоставяне на закрила в Германия, но е бил върнат в България. Твърди, че синът му живее в Германия. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея са войната, бедността и трудния живот в Сирия, както и нуждата от лечение на съпругата му. Изложени са твърдения, че в област Идлиб, където е било неговото местоживеене положението е постоянно военно. Определя се като мирен човек, който не обича войната. Целта му е да живее сигурно със семейството си. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Не е имал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политически партии, не е участвал във въоръжена групировка, не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи към него или семейството му. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила. Чуждестранният гражданин е напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. А. А. Б. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. Б. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. А. Б. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. А. Б. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справка с вх. МД-02-368 от 01.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, като съдът е анализирал информацията относно Сирия и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не се установяват, както предпоставките формулирани в чл. 8, така и предпоставките формулирани в чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че „под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл решение № 3015/31.03.2022 г. по адм. дело № 8672/2022 г., решение № 12077/25.11.2021 г. по адм. дело № 7894/2021 г., решение № 11784/18.11.2021 г. по адм. дело № 8044/2021 г. и др. ). Видно е от данните по делото, че такива причини не се установяват по отношение на А. А. Б., поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,