Определение № 378 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. П. А. срещу определение № 1281/23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 360/2025 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. П. А. срещу разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол (ТП на НОИ – Ямбол), производството по делото е прекратено и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ – Ямбол по подведомственост за произнасяне по жалбата. Частният жалбоподател навежда аргументи за неправилност на определението, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне на съда по същество на спора. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. П. А. срещу разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ръководител “ПО“ в ТП на НОИ – Ямбол, с което му е определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1559.19 лв. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. П. А., прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата на органа в хипотезата на чл. 130, ал. 4 от АПК. Приел е, че е сезиран с искане за отмяна на разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ръководител “ПО“ в ТП на НОИ – Ямбол, което обаче е обжалвано пред съда преди да е била изчерпана възможността за оспорване на акта по административен ред. Определение е правилно. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО във вр. с чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО жалбите срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на обжалване в едномесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО предвижда, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му пред административния съд. Правилно, след като първоинстанционният съд е установил, че е сезиран с жалба срещу административен акт, който подлежи на задължителен контрол пред по- горестоящия орган, чието решение се оспорва пред административния съд, е оставил без разглеждане жалбата срещу разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Ямбол и в хипотезата на чл. 140, ал. 3 от АПК е изпратил същата на компетентния да се произнесе орган - директора на ТП на НОИ – Ямбол. Соченият ред за подаване на жалба изрично е указан в разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Ямбол като по преписката няма данни същото да е обжалвано по административен ред Обосновани са правните изводи на съда, касаещи приложението на специалния закон, а именно КСО, който предвижда задължително изчерпване на предвидения с него административен ред за оспорване на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Като е достигнал до краен извод за недопустимост на първоинстанционната жалба Административен съд - Ямбол е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение