Определение № 55 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Р. Г., М. П. Г., М. Р. Г. и С. М. Х., [населено място] срещу определение № 160/16.11.2011г., постановено по ч.т.д.№ 285/2011г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение № 497/18.08.2011г. по т.д.№ 126/2011г. на Плевенския окръжен съд за неприемане за разглеждане на исковете по т.1.2 и т.1.3 от допълнителна искова молба от 12.07.2011г. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението, с което първоинстанционният съд не приема за разглеждане искове, предявени с допълнителната искова молба, не подлежи на инстанционен контрол. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК определенията, респ. разпорежданията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, следва да са преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т.1 или обжалваемостта им да е изрично предвидена в закона – т.2. Определението, с което е оставено без уважение искането за последващо обективно съединяване на нов иск няма преграждащ характер. Разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК предвижда изменение на предявения иск, но не и инстанционен контрол на акта на първоинстанционния съд, с който е прието, че се предприема недопустимо съединяването на нов иск за съвместно разглеждане с вече заявения с първоначалната искова молба. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд