Определение № 80 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4855/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба на О. С. С., чрез пълномощник адв. Д. Ф. за отмяна на влязлото в сила решение № 20017137 от 20.01.2021 г. по гр.д. № 13294/2020 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 261977 от 14.06.2022 г. по гр.д. № 3447/2021 г. на Софийски градски съд. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.2, пр.4 ГПК, като твърди, че решенията са неправилни, постановени в нарушение на процесуалните гаранции и на материалния закон, което според него е солидно основание за отмяната му, доколкото по съдебен ред е установено престъпното действие на ответника - лъжесвидетелстване чрез съобщаване на неистинско събитие пред орган на властта. Според него, приетото във въззивното решение, че няма осъдителна присъда за ответника, не отменя факта за доказаност на неговото лъжесвидетелстване по чл. 290 НК. В подкрепа на твърдението си се позовава но досъдебно производство по пр. пр. № 6252 по описа на СРП, образувано срещу него, което е било прекратено поради липса на осъществен състав на деяние от общ характер по чл. 144, ал. 2 НК, като поддържа, че именно с прекратяването му се установява, че ответникът е твърдял неистини. В писмен отговор ответникът по молбата за отмяна Ж. Д. М., чрез пълномощник адв. Р. Н. изразява становище, че същата е недопустима и като такава да бъде оставена без разглеждане. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се допуска ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посоченият в разпоредбата надлежен ред изисква твърдяните престъпни обстоятелства да са били установени с влязла в сила присъда, респ. със споразумение по НПК, или със съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, ако наказателното преследване не може да бъде реализирано. По настоящото дело молителят не твърди и не представя доказателства твърдяното лъжесвидетелстване от ответника да е било установено по надлежния ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство не попада в хипотезата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като то не установява по надлежния ред твърдяното престъпно обстоятелство. Съгласно задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, е недопустима. В приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК в случаите, при които наказателно преследване е изключено поради някоя от причините, предвидени в НПК. Единствено наличието на една от тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание /в този смисъл и определение № 143/29.03.2019 г. на ВКС по гр.д. № 488/2019 г., ІІІ г.о./. В случая молителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства в тази насока, а единствено твърди, че с прекратяването на пр. пр. № 6252 по описа на СРП срещу него поради липса на осъществен състав на деяние от общ характер по чл. 144, ал. 2 НК, се доказва лъжесвидетелстването на ответника за изнесени неверни данни пред орган на властта. Тези твърдения и оплаквания имат характера на доводи за неправилност, които не могат да бъдат преразглеждани в хода на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила решения. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънреден способ за контрол на порочни съдебни решения на изрично и изчерпателно посочените от законодателя основания. По тези съображения молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника Ж. Д. М. 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Водим от гореизложеното съдът