Определение № 1334 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената частна жалба от Н. В. В. срещу определение № 16719 от 13.09.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на Н. В. да бъде освободен от заплащането на държавна такса в размер на 30лв., дължима за обжалване на определение № 3891 от 12.04.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. на АССГ, както и искането му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в приподписване на частна жалба вх. № 20063/07.06.2024 г. С определението съдът е дал указания на оспорващия да отстрани нередовностите на частната жалба като внесе следващата се държавна такса и частната жалба се приподпише от адвокат с приложено пълномощно или представи удостоверение за юридическа правоспособност. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради това че съдът не е взел предвид представената декларация за материално и гражданско състояние относно неговите доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние и други относими обстоятелства и без да изложи аргументи по същество на исканията е оставил същите без уважение. Иска да се отмени определението в обжалваната част и се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. В. срещу писмо изх. № РКС24-ЕВ01-45/1/23.01.2024 г. на кмета на Столична община, район „Красно село“, с което се е произнесъл по заявление № РКС24-ЕВ01-45/22.01.2024 г. на оспорващия за предоставяне на достъп до обществена информация. С определение № 3891 от 12.04.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. административният съд е приел, че оспореният акт има характер на уведомление по чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация, с който органът е уведомил заявителя, че не разполага с исканата информация, т. к. такава не е събирана, не е създавана и не е съхранявана при него. Поради това съдът е приел, че оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Н. В. срещу писмо изх. № РКС24-ЕВ01-45/1/23.01.2024 г. на кмета на Столична община, район „Красно село“ и прекратил производството по делото. Н. В. е подал частна жалба вх. № 20063 от 07.06.2024 г. срещу определение № 3891 от 12.04.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. С разпореждане от 12.06.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. съдът е оставил без движение производството по разглеждане на подадената частна жалба вх. № 20063 от 07.06.2024 г. срещу определение № 3891 от 12.04.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. с указание жалбоподателят да внесе държавна такса в размер на 30лв. и същата да бъде приподписана от адвокат. С молба от 26.06.2024 г. частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от държавна такса, т. к. не разполага с финансови средства и да му се предостави правна помощ. С определение № 10916 от 05.07.2024 г. съдът е указал на оспорващия да представи писмена декларация и доказателства във връзка с искането си за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. С обжалваното определение № 16719 от 13.09.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. съдът е приел, че според представените декларация и доказателства за притежавано недвижимо имущество от частния жалбоподател, оспорващият разполага с достатъчно средства и може да си позволи заплащането на държавна такса в размер на 30лв. Установил е също, че на жалбоподателя не е отпусната пенсия, не са изплащани обезщетения за безработица и за временна нетрудоспособност, на негови име няма регистрирани и действащи трудови договори, не притежава МПС. Освен това е посочил, че на съда е служебно известно, че от жалбоподателя са подавани множество жалби, по които за периода от 01.01.2024 г. до 03.09.2024 г. в Административен съд – София-град са образувани 104 бр. дела, по които жалбоподателят е заплащал изискуемата се държавна такса и също така по едно от делата е ангажирал адвокат срещу възнаграждение в размер на 1000лв. Съдът се е позовал на определение № 1527/13.02.2023 г. по адм. дело № 1245/2023 г. на ВАС, с което по идентичен казус касационният съд е приел, че дължимостта за заплащане на държавна такса следва да мотивира правните субекти към добросъвестно упражняване на правото на съдебна защита и освобождаването от държавна такса не е самоцел, поради което следва внимателно да се преценява наличието на основания за освобождаване на едно лице от задължението да внесе държавна такса. В настоящия казус съдът е приел, че такива основания не са налице. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за правната помощ – страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието изискват осигуряване на правна помощ. В заключение съдът е приел, че Н. В. има имуществено състояние, което може да бъде източник на средства за заплащане на адвокатски хонорар и са налице основанията за отказ по чл. 24, т. 1 и 2 ЗПрП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, чиято претенция е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. При тези съображения съдът е отказал да освободи частния жалбоподател от задължението за заплащане на държавна такса и да предостави правна помощ. Определението правилно. Съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел, че не са налице основания за освобождаване на частния жалбоподател от задължението да заплати следваща се държавна такса във връзка с подадената частна жалба с вх. № 20063 от 07.06.2024 г. срещу определение № 3891 от 12.04.2024 г. по адм. дело № 1755/2024 г. на АССГ. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Данните по делото сочат, че жалбоподателят разполага с възможност да заплати дължимата държавна такса по подадената частна жалба, поради което съдът правилно и обосновано е отказал да го освободи от заплащането й. В частната жалба срещу обжалваното определение на съда не се излагат конкретни доводи и обстоятелства, които да обосновават различен извод от изведения от решаващия съд. Правилни и обосновани са също изводите на съда, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател, както с оглед възможността на лицето да ангажира адвокатска защита, така и с оглед изискването на чл. 23, ал. 2, предл. 3-то ЗПрП и основанията по чл. 24, т. 1 – 3 ЗПрП. Неоснователни са доводи в частната жалба за липса на мотиви по релевантните въпроси, напротив съдът е проявил процесуална активност да събере необходимите доказателства и подробно се е аргументирал защо приема, че не са налице законовите основания за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ на оспорващия. Изложените съображения се подкрепят изцяло от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,