Определение № 10822 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) срещу Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено негово решение от 24.09.2024 г., с което на Столична община, е определена финансова корекция в размер на 1 592 342,21 лева без ДДС – 10% от стойността на допустимите разходи по договор от 27.09.2022 г., с изпълнител ДЗЗД „СПСОВ – Кубратово“ на стойност 44 474 777 лева без ДДС. Касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПОС, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Столична община, счита касационната жалба за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. С. Джамбазов, Софийска адвокатска колегия. Подадена е частна жалба от Столична община срещу Определение №8334 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд – София - град, с което е оставено без уважение искането на Общината за изменение на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, в частта за разноските. Частният жалбоподател – Столична община, счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по частната жалба – ръководителят на УО на ОПОС изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Подадена е и втора частна жалба от Столична община срещу Определение №8336 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането й за допълване на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ. Частният жалбоподател – Столична община, счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички искания, направени от страната с подадена пред него жалба, доколкото решение от 24.09.2024 г. на УО на ОПОС, включва две произнасяния, както за определяне на финансова корекция на СО в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г., с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”, така също и за определяне на сума за възстановяване по реда на чл. 35, ал. 2 от Наредба №Н-3 за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба №Н-3) от 22.05.2018 г. в размер на 1 592 342, 21 лева, а в диспозитива на съдебното решение е посочено само, че съдът “отменя Решение от 24.09.2024 г. на УО на ОПОС, с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 1 592 342,21 лв. без ДДС - 10% от стойността на допустимите разходи по договор от 27.09.2022 г. и изпълнител ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”, като липсва нарочно произнасяне по отношение на определената сума за възстановяване по реда на чл. 35, ал. 2 от Наредба №Н-3 от 22.05.2018 г. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да поправи и допълни постановеното от АССГ решение. Ответникът по частната жалба – ръководителят на УО на ОПОС изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба, така също и на двете частни жалби. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните, преди да се пристъпи към разглеждане на въпросите свързани с постановеното съдебно решение и определение по чл. 248 ГПК намира, че следва първо да се произнесе по въпросите свързани с правилността на Определение №8336 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането на Столична община за допълване на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ: Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На 24.09.2024 г., ръководителят на УО на ОПОС издава решение, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) определя на Столична община, финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г., с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”, за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В допълнение от УО на ОПРР в акта е посочено, че на основание чл. 35, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. определя на Столична община, сума за възстановяване в размер на 1592342,21 лв. без ДДС по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г., с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово” на стойност 47 474 777,00 лв. без ДДС, представляващи стойността на определената със същото решение финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по посочения договор с изпълнителя. На 08.10.2024 г. е подадена жалба от Столична община срещу решение от 24.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС. На стр. 28 от жалбата, в пункт 8, изрично са изложени съображения относно законосъобразността на акта в частта, с която на бенефициера е определена сума за възстановяване. С обжалваното съдебно решение е отменено решение от 24.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на Столична община, е определена финансова корекция в размер на 1 592 342,21 лева без ДДС – 10% от стойността на допустимите разходи по договор от 27.09.2022 г., с изпълнител ДЗЗД „Спасов – Кубратово“ на стойност 44 474 777 лева без ДДС. На 19.02.2025 г. Столична община подава искане за допълване на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд София – град, тъй като с диспозитива на съдебното решение е отменен административния акт само по отношение на определената финансова корекция, като съдът не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя изрично искане за отмяна на акта и в частта, с която на Общината е определена сума за възстановяване. С Определение №8336 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, е оставено без уважение искането на Столична община за допълване на Решение №4261 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд намира, че се е произнесъл по целия предмет на делото. Определението е неправилно. В съответствие с чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В жалбата до първоинстанционния съд изрично са наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт в частта му, с която на бенефициера е определена сума за възстановяване, които не са обсъдени от съда. В диспозитива на съдебното решение изрично се прецизира, че се отменя административният акт, с който е определена финансова корекция, като липсва произнасяне на съда относно наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на акта в частта му, с която на бенефициера е определена сума за възстановяване, съответно първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия петитум на искането. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата на Общината в частта й относно твърдяната незаконосъобразност на административния акт в частта, с която на бенефицера се определя сума за възстановяване. При разглеждане на жалбата в тази част, първоинстанционния съд следва да извърши преценка относно нейната допустимост, респективно основателност. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение