Определение № 22 от 26.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1569/2017 г.

Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение №550/09.11.2017г. по настоящото дело,с което,в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1512/07.03.2017 г. по гр.д.№ 9548/2016 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на същата страна. Частната жалба е недопустима. Както изрично е посочено и в атакуваното определение, същото не е от подлежащите на обжалване, съгласно чл.274 ал.1 ГПК, определения. То има специфичен предмет, реализира принципа за факултативност на касационното обжалване и спрямо този специфичен предмет законодателят не е уредил изричен процесуален ред за защита, в отличие от необжалваемостта на актовете по същество, постановявани от Върховен касационен съд, при реализираща се, след допускане, втора фаза на касационното производство - по чл.290 ГПК. С определението по чл.288 ГПК не се осъществява инстанционен контрол по съществото на материалноправен или по процесуален спор, а се дава отговор на въпроса съществува ли основание за разглеждането му и в касационна инстанция / уредена от ГПК в сила от 01.03.2008 г. като факултативна /, обусловено от предпоставки, именно за наличието на които касационният съд се произнася в производството по допускане на касационното обжалване. В този смисъл, определението по чл.288 ГПК не е елемент от процеса на движение и разглеждане на делото според правилата на съответната инстанция / така в опр.№ 80 по ч.гр.д.№ 30/ 2012 г. на ІІ г.о. на ВКС, чиито мотиви настоящият състав напълно споделя / ,поради което и с постановяването му не се реализира преграждащо за това разглеждане действие. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение