Определение № 3858 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3080/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М., понастоящем в затвора [населено място], против определение № 2178/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 9805/2024 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба, подадена от М. против определение № 24382/21.11.2024 г., по адм. дело № 9805/2024 г. на АССГ и в частта, с която горепосочената частна жалба е върната. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от определението, поради което е поискано да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Производството по адм. д. № 9805/2024 г. на АССГ е образувано по жалба от Е. М., понастоящем в затвора [населено място], срещу отказ на началник отдел СДВРП, към ГДИН да разгледа и се произнесе по негова жалба ИЗ-10918/17.09.2024 г. на ТГДИН, вх. № Ж-890/22.08.2024 г. С определение № 21222/25.10.2024 г. по делото, съдът е освободил Е. М. от заплащане на държавна такса по делото и му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗПП до окончателното приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. С последващо определение № 24382/21.11.2024 г., постановено по същото дело, съдът е отменил определение № 21222/25.10.2024 г. по адм.д. № 9805 по описа на АССГ за 2024 г. в частта с която на Е. М. е предоставена правна помощ и е отказал предоставянето на правна помощ на М. по настоящото дело. Настоящото касационно производство е образувано по частна жалба, подадена от Е. Д. М. против определение № 24382/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9805/2024 г. по описа на АССГ, препратена на АССГ по компетентност с разпореждане от 19.12.2024 г. на председателя на Трето отделение на ВАС за администриране. Във връзка с указанията на ВАС, първоинстанционният съд оставил без движение частната жалба, като указал на М., че следва да внесе 30 лева държавна такса във връзка с разглеждането на подадената от него частна жалба, или да поиска освобождаване от внасяне на такава. Указано му е и да представи декларация по образец, в която изрично да бъде отразено реализирал ли е доход от водени от него дела за последните две години и в какъв размер, като при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Във връзка с горното, на 17.01.2025 г. М. подал молба до съда, към която приложил декларация за материално и гражданско състояние, искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и искане за отвод на съдебния състав. С определението по делото, АССГ оставил без уважение искането на М. както за отвод на съдебния състав, така и за освобождаване от внасяне на дължимата за разглеждането на частната жалба държавна такса, като също така върнал частна жалба, подадена от М. против определение № 24382/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9805/2024 г. по описа на АССГ на подателя. За да постанови горното, съдът приел, че е освободил М. от заплащане на държавна такса по „главната жалба“, поради и което не намира основание да се счита, че съдебният състав е пристрастен, поради което искането за отвод е оставено без уважение. По отношение на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по повод разглеждането на частна жалба, подадена от М. против определение № 24382/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9805/2024 г. по описа на АССГ, съдът приел, че действително жалбоподателят се намира в затвора от 2013 г., безработен е, не притежава движимо или недвижимо имущество, но същият води десетки дела за обезщетения по реда на ЗОДОВ в много съдилища, а в декларацията за имотно състояние няма отделна графа за такива доходи, които следва да се вземат под внимание от съда при преценката по искането за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. Прието е, че жалбоподателят е можел да посочи дали има такива доходи или в декларацията, или в отделно изявление, но не го е сторил. Въз основа на горното, АССГ оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и върнал на подателя частна жалба, подадена против определение № 24382/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9805/2024 г. по описа на АССГ. Определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното в настоящото производство определение не е нередовно поради невнасяне на държавна такса. С определение № 21222/25.10.2024 г., постановено по делото на АССГ, съдебният състав вече е освободил М. от внасяне на държавна такса и освобождаването важи за всички държавни такси, дължими в хода на това съдебно производство до неговото приключване по същество. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ясно е посочено следното: „Следва да се има предвид и това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.“ Като е приел, че искането на М. за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да се остави без уважение, а подадената от него частна жалба против определение № 24382/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9805/2024 г. по описа на АССГ следва да се върне, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,