Определение № 9172 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2025 г.

ВАСВторо отделение06.10.2025 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 692/16.06.2025 г., постановено по административно дело № 113/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на Е. И. А., подадена чрез пълномощник адвокат С. Паров, против Определение № 692/16.06.2025 г., постановено по административно дело № 113/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. С оспореното определение, жалбата й насочена срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Девин да се произнесе по молба с вх. № ТСУ-ПЖ-16/08.04.2025 г., е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна, след което делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Кмет на Община Девин чрез писмен отговор оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното определение, с молба да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Смолян е мълчалив отказ на Кмета на Община Девин да се произнесе по подадена от Е. И. А. молба. В тази молба е описан притежавания от нея наследствен имот, представляващ къща с двор от 550 кв.м., парцел VII, кв. 23 по регулационния план на [населено място], община Девин, като е поискано да бъдат предприети действия за осигуряване на транспортен достъп до имота й. В отговор на така подадената молба от служители при Община Девин е била извършена проверка на място на 15.04.2025 г., за което е съставен нарочен протокол, с който е установено, че улицата до имота на молителката е трасирана, като до жилищната сграда има реализиран друг път от северната страна. Изпратено е и писмо с изх. № ТСУ-ПЖ-16#1/28.04.2025 г. до Е. А., с което е уведомена, че съгласно действащия регулационен план на [населено място] за имота има предвидена улична регулация, която е трасирана на място, но нереализирана и общината ще предприеме мерки за премахване на хумусния пласт от терена и засипване с инертен материал. След анализ на представените по делото доказателство и развилото се правоотношение, съдът е достигнал до правилния извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, като насочена срещу акт, който не е годен за обжалване. Предметът на правния спор се определя от волята на оспорващия, който в случая ясно е заявил, че оспорва мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе по описаната по-горе молба. В този смисъл, както правилно е отбелязал съдът липсва проявено правно бездействие от страна на сезирания орган да се произнесе по отправеното искане. Представените по делото доказателства установяват, че административният орган е предприел действия, изразяващи се в извършена проверка на място и изпратен отговор до молителя. Освен това, за да може да се формира годен за оспорване мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, следва да е налице сезиране с искане за издаване на определен по вид и съдържание административен акт, за издаването на който за органа съществува разписано в закон задължение. В отправената молба липсва конкретика относно вида и съдържанието на желания от молителя административен акт, който органът да е бил длъжен да издаде, каквато е налице едва в подадената до настоящия съд частна жалба. Ето защо, правилен е изводът на административния съд за това, че подадената молба не е успяла да сезира валидно кмета на общината да започне конкретно административно производство по издаване на определен административен акт, така, че при неиздаването му в срок да може да се формира годен за оспорване мълчалив отказ. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените факти и приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

6