Решение № 660 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. Т., от гр. София против решение № 10609 / 27.03.2025г.по адм. дело № 843 / 2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение № 10609 / 27.03.2025 г. по адм. дело № 843 / 2025г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на И. Б. Т. срещу решение № 2153-21-106/12.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане [номер] от 10.03.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Пред първоинстанционния съд е установено е от доказателствата представени по делото, че със заявление № 2112-21-794/09.03.2021г. Т. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за инвалидност, след като представила документите по чл. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Видно от тях, с ЕР №2378/12.09.2017 г. ТЕЛК е приел, временната и неработоспособност, а с ЕР №3830/30.11.2017 г. на ТЕЛК е определила 42% трайна неработоспособност, поради общо заболяване с посочена дата на инвалидизиране 12.11.2017 г. и със срок на инвалидността за три години. С ЕР № 1009 от 18.09.2018г. НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи, като определя краен % 42% ТНР поради общо заболяване. С ЕР № 1495/21.05.2020 г., ТЕЛК е определила 50% трайна неработоспособност, поради общо заболяване с посочена дата на инвалидизиране 12.11.2017г. и със срок на инвалидността до 01.05.2023 г.; С ЕР № 2669 от 06.10.2020г. на НЕЛК, ЕР №1495/087 на ТЕЛК от 21.05.2020г. е отменено и е върнато за ново освидетелстване. С ЕР № 0822 от 16.12.2020 г. на ТЕЛК, на освидетелстваното лице са определени 100% т.н.р., от които 60% т.н.р. поради общо заболяване с дата на инвалидизиране 12.11.2017г., 30% т.н.р. поради трудова злополука с дата на инвалидизиране 03.01.2017 г., като е определен срок на инвалидността– една година – до 01.12.2021 г. В резултат на извършена преценка, с разпореждане [номер]/27.07.2021 г. на Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност, на основание чл. 74, ал. 1 КСО, вр. §22ц, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 09.03.2021г. /датата на подаденото заявление за пенсиониране/. С последващо разпореждане [номер] /59 от 06.08.2021 г., на основание чл. 78 КСО е постановен отказ да ѝ бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука, тъй като определеният процент трайно намалена работоспособност е по- нисък от изискуемите 50%. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ София град, който с Решение № 2153-21-298/08.12.2021г. оставя жалбата без уважение като неоснователна. Това решение е потвърдено по съдебен ред с решение по адм. дело № 192/2022г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм. дело №6162/2022г. на ВАС. С последващо разпореждане [номер]/21.01.2022г. е поправено Разпореждане от 27.07.2021г. относно верния процент трайно намалена работоспособност. Същото е обжалвано по административен ред, като с Решение № 2153-21-168 от 01.04.2022г. на директора на ТП на НОИ София град жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Решението на административния орган е обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 35/04.01.2023г. по адм. дело № 3984/2022г. по описа на АССГ, в сила от 03.02.2023г., е отменено и преписката е върната за ново произнасяне на Директора на ТП на НОИ София град. В изпълнение на съдебното решение е постановено разпореждане [номер] от 10.03.2023 г. на длъжностното лице по „ПО”, с което на Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100.00 % ТНР от 21.05.2020 г. пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО, вр. §22ц, ал.1 ПРЗ на КСО по заявление, подадено в РКМЕ, на 21.05.2020г., заявление подадено в ТП на НОИ, на 27.02.2023 г. и навършена възраст 62 г. и 1м. Това е процесното разпореждане, което е потвърдено с оспорваното в настоящото производство Решение № 2153-21-106/12.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ– София град. Съдът е споделил доводите на административния орган, т.к. с ЕР на ТЕЛК №1495 от 21.05.2020 г. на лицето е определена дата на инвалидизиране - 12.11.2017 г., като постановеното ЕР на ТЕЛК е във връзка с преосвидетелстване на лицето, е определена 50% т.н.р. Преди 21.05.2020г. Т. била с определени 42% трайно намалена работоспособност. Съдът правилно приел, че едва от 21.05.2020г. лицето отговаря на изискването на чл.72 от КСО и от тази дата е придобило право на пенсия за инвалидност, поради което и разпореждането за нейното отпускане е прието за законосъобразно. Анализирайки разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КСО, съдът изложил правни изводи, че за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходим определен осигурителен стаж придобит към датата на инвалидизиране, като И. Т. придобила право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и такава пенсия й е била отпусната пожизнено, считано от 21.05.2020 г. с процесните административни актове. Правилно е формиран и спорния предмет по делото, а именно датата на отпускане на пенсията за инвалидност. Според Т. тази дата е следвало да бъде отпусната от датата на инвалидизирането й- 12.11.2017 г. Аргумент за споделяне изложеното в административния акт, съдът намерил в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО и чл.94, ал.3 от КСО, като не възприел претендираната от жалбоподателката дата 12.11.2017 г. за начало на отпускане на пенсията й, т.к. тази дата на инвалидизиране на лицето била определена още с първото ЕР № 3830/198 от 30.11.2017 г. на ТЕЛК, с което е определена трайно намалена работоспособност, но тази ТНР е под 50 %, а именно 42 %. Видно от изискването посочено в чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто ТНР/вид и степен на увреждане, а по отношение на Т. едва с ЕР № 1495/087 от 21.05.2020г. на ТЕЛК за преосвидетелстване, е определен нов процент ТНР – 50%. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи изложени от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По силата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 на КСО. Анализът на горните разпоредби сочи, че инвалидизирането е релевантен факт за признаване на правото на пенсия за инвалидност, като по аргумент от чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза инвалидизирането, като факт с правно значение, се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В производството по делото безспорно е установено, че във всички ЕР на ТЕЛК, с които е призната ТНР на Т. сочат дата на инвалидизация -12.11.2017 г., но не касаят случай на определена ТНР от 50 или над 50%, каквото е изискването на чл.72 от КСО, за да и бъде отпусната пенсия за инвалидност от тази дата. Следва да се сподели правният извод на административния съд, че правото на Т. да получи пенсия за инвалидност е придобито с определянето на процент ТНР 50 % с ЕР № 1495/087 от 21.05.2020 г. на ТЕЛК, променен след обжалване на 100 % с ЕР № 0822/170 от 16.12.2020 г. на ТЕЛК, при което правилно е определена най- ранната дата, от която е възможно да се отпусне този вид пенсия е 21.05.2020 г. Разпоредбата на чл.94, ал.3 КСО е специална по отношение на правилото разписано в ал. 1 на чл. 94 от КСО и се прилага само по отношение на пенсиите за инвалидност. Предвиденото по-благоприятна дата на отпускане и изплащане на пенсията за инвалидност от датата на подаване на заявлението за освидетелстване в ТЕЛК, се ограничава от обстоятелството настъпило инвалидизиране с минимален процент /50%/, по смисъла на чл. 72 КСО. При изложените съображения са неоснователни доводите за неправилно тълкуване на чл. 94, ал. 1 КСО във връзка с чл. 73, ал. 1 КСО. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, но неспазването му не изключва приложението на общите разпоредби - чл. 94, ал. 1 КСО. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 51,13 евро /левовата равностойност на 100 лева/на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от орното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение