Определение № 8 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4795/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 25128943/12.08.2021г. от Е. Л. М., уточнена с молба вх.№25138675/14.09.2021г., за отмяна на влязлото в сила решение №265244/05.08.2021г. по в.г.д.№5340/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 176124/25.07.2019г. по г.д.№19242/2018г. на Районен съд – София, с което са отхвърлени предявените от молителката искове, както следва: 1/ срещу Административен съд София – град за заплащане на сумата от 3500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.д.№6621/2014г. в разумен срок и 2/ срещу Върховен административен съд за заплащане на сумата от 1500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.д.№528/2017г. в разумен срок Молителката твърди, че след влизане в сила на решението на РС – София, на 14.07.2021г. е постановено решение № 264749 по г.дело № 7347/19г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на решението на първостепенния съд, Административен съд София град е осъден да заплати на З. К. С. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№6621/2014г. на Административен съд София – град, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Излага, че с постановяване на посоченото решение на Софийски градски съд е налице противоречиво решаване на идентични дела по смисъла на т.5 от ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Ответникът по молбата Върховен административен съд с писмен отговор, чрез юрисконсулт Д., оспорва молбата като неоснователна. Излага, че не е налице твърдяното от молителката основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, изискващо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая не са налице две влезли в сила решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. По същество моли искането да се остави без уважение. Ответникът по молбата Административен съд София град с писмен отговор, чрез С. К., оспорва молбата като нередовна, а в условие на евентуалност като неоснователна. Излага, че в случая не е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, по които се твърди да са постановени противоречивите решения. По същество, ако съдът приеме молбата за допустима, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, поради което е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Следва да бъде изискано за послужване г.д.№7347/2019г. на Софийски градски съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение