Определение № 234 от 18.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3128/2014 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна вх. № 1211 от 23.04.2014 г. от Д. И. Г. от [населено място] на влязло в сила решение № 238 от 24.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 362/2011 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 28 от 02.03.2011 г., поправено с решение № 58 от 06.06.2011 г., по гр. д. № 137/2010 г. на РС – Луковит и е признато за установено по отношение на Д. И. Г. на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 249, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, че същият дължи на Всестранна кооперация „Трудолюбие” – [населено място] връщане на зърнопочистваща машина „О.-25”, инв. № 1763, предоставена му по договор за заем за послужване от 13.12.2002 г. Постъпила е молба вх. № 6449 от 10.07.2014 г. от молителя Д. Г., с която се иска спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 238 от 24.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 362/2011 г. на Окръжен съд – Ловеч. Върховният касационен съд, състав на Трето Гражданско отделение намира, че молбата е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението и по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. По посоченият ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение- т.е. на осъдителни въззивни решения /чл. 404, т. 1 ГПК/, но не и по отношение на решения, постановени по установителни искове, какъвто е искът по чл. 422 ГПК, по който е образувано конкретното дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. Освен това, специално при установителния иск по чл. 422 ГПК, на изпълнение подлежи издадената заповед за изпълнение, но само след окончателно влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането /чл. 416 ГПК/, което е допълнителен аргумент за това, че невлязлото в сила въззивно решение, с което се уважава установителния иск, не подлежи на изпълнение и следователно последното не подлежи на спиране. По изложените съображения, подадената молба следва да бъде оставена без уважение, а внесеното обезпечение да бъде върнато по посочена от молителя банкова сметка. С оглед гореизложеното, не са налице предпоставките на процесуалния закон за постановяване на спиране на изпълнението на влязлото в сила решение и молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето Гражданско отделение