Определение № 711 от 15.11.2013 г. на ВКС по д. № 2194/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Българска национална телевизия / Б./ срещу въззивното определение на Градски съд С. по гр.д. №4804/12 г., с което в производство по чл.248 ГПК е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските за адв. възнаграждение, с присъждането им на касатора / като ответник по иска и въззивната жалба/. Прието е, че до приключване на устните състезания няма доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от въззиваемата страна, а съдът не може да вземе предвид представеното след това ново доказателство – бюджетно платежно нареждане за 1140 лв. от 10.05.12 г. Ответницата по частна жалба М. И. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, според приетото в ТР №6/6.11.13 г. /т.24 /, намира следното: Изводите на въззивния съд са законосъобразни. В ТР №6/6.11.13 г. на ОСГТК е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка / т.1 /. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция; това е и последният момент, до който могат да се сочат доказателства за плащането им / т.11/. В случая претенцията за разноски е заявена своевременно от Б., но до приключване на устните състезания пред въззивния съд страната не е представила доказателства за плащането на адв. възнаграждение по банков път, според вписания в договора за правна помощ начин за плащане. Затова правилно искането за присъждане на разноски за адв. възнаграждение във въззивното производство е оставено без уважение от градския съд. Частната жалба е неоснователна. В. определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.