Определение № 2022 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 771/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. П., В. Т. Д. и Т. В. П., чрез процесуалния представител адвокат Р. С. от САК, срещу разпореждане № 1178 от 01.12.2025 г. по в. гр. дело № 353/2025 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната подадената от В. Д. П. и В. Т. Д., чрез процесуалния представител адвокат Р. С. от САК, касационна жалба вх. № 6181/23.09.2025 г. срещу решение №187/2025 г. по в.гр.д.№ 353/2025 г., поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности, изразяващи се в невнасяне на дължимата държавна такса за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и искат същото да бъде отменено. Поддържат, че с атакуваното разпореждане е нарушена разпоредбата на чл.72 ГПК, доколкото се касае до подадена една обща касационна жалба, в защита на един общ правен интерес, за което се дължи една държавна такса, без значение от броя на касаторите, които са ответници по исковата молба, по която е образувано производството по делото. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба М. А. К.. Частната жалба на Т. В. П. срещу разпореждане № 1178 от 01.12.2025 г. по в. гр. дело № 353/2025 г. на Добричкия окръжен съд, е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, доколкото с обжалваното разпореждане не се засягат негови права. Частната жалба на В. Т. Д. и В. Д. П. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че решение №187/2025 г. по в.гр.д.№ 353/2025 г. на ДОС е постановено по предявени от М. А. К. срещу В. Д. П. и В. Т. Д. установителни искове за собственост на недвижим имот, а срещу Т. В. П. ревандикационен иск за същия имот. Посочено е, че В. Д. П., В. Т. Д. и Т. В. П. са подали обща касационна жалба вх.№ 6181/23.09.2025 г. срещу постановеното решение като с разпореждане № 943 от 24.09.2025 г. съдът е указал на касационните жалбоподатели, че в едноседмичен срок Т. В. П. следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер от 30 лв. и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, а В. Д. П. и В. Т. Д. следва да заплатят по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 30 лв. и да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Указани са им неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията-връщане на касационната жалба. Констатирано е, че в указания срок е депозирано общо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК от тримата касационни жалбоподатели като е приложен платежен документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 30 лв. от името на задълженото лице Т. В. П.. Не са представени доказателства таксата за касационно обжалване да е била заплатена и от съпрузите В. Д. П. и В. Т. Д., в съответствие с дадените указания, поради което касационната жалба е върната в тази и част, спрямо тях. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивното решение е постановено в производство по искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. Безспорно в теорията и практиката се приема, че ответниците по иск за собственост са обикновени другари, с изключение на съпрузите. Съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК всеки един от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Следователно между всеки един от обикновените другари и съда съществува самостоятелно процесуално правоотношение, което има независимо развитие. Макар и да е налице субективно съединяване на искове, естеството на спорното правоотношение по признаване правото на собственост не изисква решението да бъде еднакво спрямо всички другари. Ето защо към момента на подаване на касационната жалба е било налице задължение за внасяне на държавна такса за произнасяне по допускането на касационно обжалване в размер на 30,00 лв. от всеки един обикновен другар. То не се изключва от обстоятелството, че страните са сезирали съда с касационни жалби, съдържащи се в една обща жалба. Таксата от 30 лв. за разглеждане на искането за допускане на касационното обжалване се дължи по всяка подадена касационна жалба от всеки от другарите/страните. Само в случай, че касационната жалба е подадена общо от двама или повече необходими другари, дължима е една такса от 30 лв., което е съобразено при дадените указания спрямо В. Д. П. и В. Т. Д.. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,