Определение № 118 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4794/2019 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Център за специална образователна подкрепа “Проф. ДПН Георги Ангушев“ с искане за изменение на постановеното по делото определение №.500/28.05.20 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че платеният и присъден на ответната страна адвокатски хонорар е прекомерен, поради което се иска намалянето му. Ответната страна Л. И. Д. оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като полагащите се такива, съобразно изхода на спора, са за един адвокат /чл.78 ал.1 и ал.3, ТР 6/06.11.13 по т.д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС/. В случая в производството по чл.288 ГПК с оглед изхода на спора – който е по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК - на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата са присъдени 1000лв. за платен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира, че така присъдените разноски не са прекомерни по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Същите са направени във връзка със защита по касационна жалба, по която е постъпил отговор от процесуалния представител на ищцата. Същевременно отнесеният до касационната инстанция спор не може да се квалифицира като такъв без фактическа и правна сложност. В изложението на касатора са релевирани множество въпроси, групирани в седем пункта, ведно с цитиране на съответна практика. В отговора на касационната жалба е взето подробно становище както по допустимостта, така и по основателността на касационната жалба. От друга страна самият касатор, който е предявил жалбата чрез свой процесуален представител адвокат, е договорил и заплатил за предоставената адвокатска помощ също 1000лв. адвокатско възнаграждение – т.е. намерил е, че тази сума е съответна на фактическата и правна сложност на отнесения до ВКС спор и съставлява разумно възнаграждение за предоставена адвокатска защита по него. При това положение платеният и присъден на ищцата адвокатски хонорар в същия размер, който не надвишава значително минималния, установен в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /703,97лв./, е съответен на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерен. Настоящият състав няма основание да постанови различен извод от вече обективирания в определението по чл.288 ГПК относно разноските, респективно да присъди по-малко от сумата, която намира за уговорена и платена като полагаща се за един адвокат. С оглед на изложеното молбата за изменение на съдебния акт по реда на чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,